Пътепис из Тайван на Yang Shuang-zi ме намери случайно насред лято и бе чудесно четиво за ден на плажа – отведе ме далеч и във времето и в пространството – в далечен Тайван преди около 100 години. Тайванската писателка Ян Шуан-цзъ (в превод на английски на Лин Кинг) е вкусен и мил постколониален роман и горчиво-сладка (буквално) история за приятелството между две жени. Романът печели Международната награда Букър за 2026 г.
Японска писателка и нейната преводачка пътуват из Тайван, развиват приятелството си, като през цялото време опитват специфичната за различни региони на страната ястия. Храна, пътуване, човешки отношения, спокойно и линейно повествование. Научих много.
„The idea ot using my pen as a weapon for war – ha! I think it a laughable and petty tactic for a nation that calls itself the Empire of the Sun. … But there is nothing I dislike more that social etiquette at the expense of reason – including irrational ideas like women must marry. It drives me mad. … If one day, wthe war reaches a stage when writers must wield their pens like guns, I would probably toss mine and run away. And if the day comes that I must marry, I would shave my head and become a nun.“
Международна награда „Букър“ (International Booker Prize) е най-големият триумф за книгата, превръщайки я в първия роман, преведен на английски от мандарин, който печели това отличие. За нас българите е любопитно, че същата година сред номинираните в дългия списък беше и българската писателка Рене Карабаш с романа си Остайница (писах за него през януари 2020).