Магът на Джон Фаулз не ме остави, докато не го завърших. Макар да ме ядосваше, на моменти дори ме мъчеше, сюжетът бе любопитен и страниците летяха бързо.
Уау близо 800 страници! Истории, в историите, на ръба на магическото, Таро, магии, театър, психология, изследване на човека или псевдо такова. На фона на Гърция и красотата на гръцките острови. Доста пластове. Всичко, за да се докаже силата на любовта. Поне така го видях аз.
Богат на факти, мъдрости, препратки роман. Екзистенциализъм, окултизъм, психоанализа, психодрама, аристократизъм и аскетизъм, войната и мирът след нея, мъжкото и женското – крайности, които танцуват заедно събланзително из целия текст.
„всеки цинизъм прикрива неумението да се справяш с живота, че е вид импотентност“
„друг начин, който обществото използва, за да контролира случайността, за да попречи на свободата на избора на своите роби, е да им казва, че миналото е било по-благородноот настоящето“
„- Може да се каже, че Хитлер не е предал аза си.
– Прав си, не го е направил. Но милиони германци предадоха себе си. В това беше трагедията. Не че един човек е имал смелостта да бъде зъл. Но че милиони не са имали смелостта да бъдат добри“
„животът е вечно желание за повече, и за грубия бакалин, и за най-възвишения мистик“
„мъжете обичат войната, защото тя им позволява да изглеждат сериозни. Защото си представят, че тя е единственото нещо, което принуждава жените да спрат да им се смеят. В нея те могат да сведат жените до статута на предмет“
„мъжете виждат предметите, жените виждат връзката между предметите“
„вярват на измисленото, защото не дръзват да се опълчат срещу реалното“
Преводът не е бил лесна задача. На места липсата на коректор на текста ме разсейваше. Риганът и преводът му ме ядосаха дори. Преводът от английски е на Боримир Паскалев. Доста ИИ корицата – също. Корицата е на Стефан Касъров. Изданието – Колибри.
Книгата ми препоръчаха Мира и Мишо. Също те ми я заеха да я прочета. Благодаря ви!