Романът Стоунър на Джон Уилямс първоначално ми препоръча моята любима книжарка Троя от Книжарницата зад ъгъла. Прочетох и други хвалби за романа и си го купих. И го прочетох, разбира се.
Стоунър (Stoner) от Джон Уилямс (1965) е тих, но изключително въздействащ роман, който разказва историята на един обикновен човек и неговия невидим за света, но дълбоко драматичен живот. Свързах се много с историята, защото Стоунър е университетски преподавател и тези части от романа ми бяха специфично по-любопитни.
Стоунър е роден в бедно фермерско семейство в края на XIX век. Изпратен да учи агрономия в Университета в Мисури, той неочаквано открива магията на английската литература и решава да стане преподавател. Животът му преминава без грандиозни събития: преживява нещастен брак, академични интриги, кратка и тиха извънбрачна любов и постепенно остаряване, оставайки верен единствено на любовта си към книгите.
Романът изследва как човек намира достойнство и смисъл не чрез гръмки победи, а чрез устояване пред ежедневните разочарования. За Стоунър литературата и преподавателската работа не са просто професия, а единственото място, където той се чувства истински жив.
Романът наистина е забележителен, най-вече с прецизния си и изчистен език, класически, красив, без излишна драматизация.
Любопитно е, че романът остава почти незабелязан при първото си публикуване през 1965 г., но десетилетия по-късно бива преоткрит от критиката и днес се смята за един от най-великите американски романи на XX век.
Браво на Лабиринт за избора, на Емилия Масларова за превода и за много хубавата корица на Иван Масларов.