Керван за гарвани на Емине Садкъ излезе още през 2021 г., аз го четох малко по-късно, но май бях пропуснала да пиша тук в блога, и ето – наваксвам. И бързам да си го кажа – романът много ми хареса!
Това е е дебютният роман на българската писателка и журналистка Емине Садкъ. С него тя печели голямата награда за проза в националния конкурс „Южна пролет“ през 2022 г.
Историята проследява младата Яна, която се завръща от града в родното си село в Лудогорието. Опитвайки се да избяга от градския шум и личните си кризи, тя се изправя пред тишината на провинцията, на семейното минало, на сложните отношения, пълни с тайни, заплетени съдби и отчуждение.
Романът изследва сблъсъка между града и селото, обезлюдяването на страната ни, особено малките населени места, търсенето на идентичност, самотата и съжителството между различни общности в Делиормана.
Текстът е кинематографичен, суров и кинетичен. За мен бе много приятен и лесен за четене. Използван е специфичен визуален език.
„Вижте в какво ни превърнаха! Тази работа няма да продължи още дълго! Проклети да са! Светът е толкова голям, а ние само си бъркаме в очите за красотата му! За красотата ни!
И всички ние сякаш сме в очакване на Годо. И е така тъжно. Сякаш живеем в паралелни държави. Разпилени сме на парчета. Като перли на една и съща огърлица, които биват подредени само когато и както е нужно. Всеки си чака под своето дърво. Тъжно е.“
В този роман аз откривам една от най-красивите еротични сцени, които съм чела въобще в българска литература (то в българската литература за това не се пише обикновено, то е срамно, загърбено, …. ) – Бинназ, около 128-129 страница. Подарете си ги. Но не извън целия роман, а като красива част от него.
Браво за Емине Садкъ! Браво и за хубавото издание на ICU (2024 г.). И браво за корицата и илюстрациите на Екатерина-Мария Миткос.
Този роман си купих от любимата книжарница Зад ъгъла.