Тази песен е някакъв дар за обществото ни, явление, което изключително рядко срещаме – силно послание, адекватна музика, чудесно изпълнение и дори съвсем навреме – Адмира – последната Жулиета на Сараево.
Адмира, защо ли се случи така?
Дали е възможна любов без война?
И тихо, на моста под свойте нозе
Прегръщай, Адмира
Момчето умира
Поне ще си тръгнеш със него и ти
Два дъха, куршум и земя ви дели
И двадесет метра до друга страна
Са хиляди крачки към безкрайността
Не, не е нова песента. Но си е от последно време. И си струва да се говори за нея.
Песните на подобни „неудобни“ теми са малко, на български език. Още по-малко са красиво направените такива. Плача всеки път, когато я слушам. Клипът също е прекрасен. Браво на всички замесени.
Пиша с надеждата дори само един човек повече да чуе тази песен. Има я във всички платформи, ето линк към видео в тубата.