Романът Маските, които носим от Л.В. Маринов ми бе силно препоръчан от моята приятелка Дени. Започнах го с любопитство. И мога да го потвърдя – изключително майсторски написан роман, класически, макар и модерен. Роман, който разказва доста за България – днес, зависимости, политика-мафия, задкулисие, но и всичко, свързано с миналото – ДС, което продължава да управлява.
Маските, които носим е крими роман, може би да се определи и като психологически трилър. Има от всичко – и липсващ труп на виден политик от миналото, и секс сцени, преследване, побой, изнудване, палеж, бягство, убийство и какво ли не.
„Презрението към човешкото достойнство, така характерно за Държавна сигурност, беше направило хората безчувствени, с дълбоко вкоренен в съзнанието им нихилизъм.“
„Поредното срамно наследство от комунизма: беше ни научил да се навеждаме за жълти стотинки, вместо да протягаме ръце към звездите. Колко хора бяха прекарали живота си в лапите на този пораженчески навик!“
„Защото комунизмът изкара най-лошите ни черти. Репресираш ли хората достатъчно дълго, даже и ДНК-то им се променя. Колкото повече тъпчеш някого, толкова по-апатичен и подъл става.“
Книгата е в превод от английски на Александър Маринов-Санчо. Корицата е на Яна Аргиропулос. Браво на ИК Ентусиаст.
Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.