„Призоваваме руските власти да спрат тормоза над в. "Новая газета" и неговите служители и да им позволят да правят това, което умеят най-добре - да бъдат журналисти.“
Това заяви в отговор на въпрос на Клуб Z говорителят на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) Ануар Ел Ануни.
Днес знаменитият вестник окончателно бе закрит след 33 години работа.
"Убиха ни." Затварят в. "Новая газета" и музея на Анна Политковская
„Запознати сме със случая и сме обезпокоени от засилващите се репресии от страна на руските власти, насочени най-вече срещу критиците, защитниците на правата на човека и журналистите“, допълни Ел Ануни.
Закриването на изданието бе коментирано и в съвместно изявление на трима водещи евродепутати.
„Новая газета“ беше един от последните критични гласове, които продължаваха да звучат в Русия след пълномащабното нахлуване в Украйна. Нейният край идва след закриването на „Ехото на Москва“ и принудителното изгнание на „Дожд“, „Медуза“ и много други независими медии и е част от систематичното ликвидиране на независимите медии, гражданското общество и организациите за защита на правата на човека в Русия, включително „Мемориал“. Потискането на онези, които документират истината, е отличителен белег на авторитарен режим, който се страхува собствените му граждани да имат достъп до информация. Милиони руснаци вече са лишени от надежден източник на независима информация в момент, когато военната пропаганда на Кремъл продължава да се засилва“, заявяват Виле Нинистьо от Финландия, Мунир Сатури от Франция и Сандра Калниете от Латвия.
Краят на вестника бе предшестван от години на репресии. Шестима от журналистите му, сред които Анна Политковская, бяха убити. Изданието и всички негови журналисти бяха обявени за чуждестранни агенти. През лятото вестникът остана само в интернет, след като властите национализираха печатниците му.
Днес главният редактор на „Новая газета“ Сергей Соколов проведе последната планьорка. Там бе и предшественикът му, носителят на нобелова награда за мир Дмитрий Муратов.
След планьорката от стените бяха свалени портретите на шестимата убити журналисти от изданието. След това работещите в „Новая газета“ напуснаха сградата и бяха аплодирани от хората, дошли да ги изпратят.
"Новая газета" - вестникът, който не се огъна пред терора
Табелката с названието на „Новая газета“ бе заменена на прощаване с друга, на която пише „Тук живя „Новая газета“. Почитатели оставиха там цветя.
По ирония на съдбата това се случва навръх 9 ноември – 37-ата годишнина от падането на Берлинската стена, довело до края на комунизма в Източна Европа, демократизирането на СССР и неговото разпадане.
Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков обаче закриването на „Новая газета“ не означава, че си отива окончателно цяла епоха на руските медии. Пред журналисти той зави, че става дума за обикновена ротация, каквато е закриването на едни издания и появата на други.
