И когато на всичките дървета в гората им писна да стоят и гледат, си хванаха клоните и заминаха навсякъде, оставили една разровена все още топла земя. Земята изстиваше бавно под небето и части от нея летяха мъгливо и мокро към него. А то небето, паднало в очите на един певец, стоящ пред една чаровна гола дама в двор, пълен с усмихнати и наперени патки. Певецът си затвори очите и запя с ръцете си по косата, лицето, бузите и устните на чаровната дама. Тя кокетно се отдръпна и с изненада се спъна в един камък. Под него беше пълно с мравки и летящи червени царици, а тя се изля върху тях. Щурци пречеха на певеца със затворените очи да чуе как умират мравките. Той продължаваше да пее с цяло гърло, в което една винена мушичка успя да влезе през красивите му усти. Те никога не бяха виждали морето, не го и бяха чували, не ги и интересуваше. Те бяха просто патки, които се смееха от все сърце.