До офиса правят някакъв ремонт (изглежда избиват нов изход на подземния паркинг, който е под площада) и през деня се мотаят някакви работници.Работниците не си говорят - много повече работят - та не мога да разбера какви са - голяма част от тях са с характерните за филмите за войната физиономии на нацистки офицери, но се срещат и по-балкански лица. Абе, бачкатори.Докато един ден, минавайки от там с един съученик, който беше в Дрезден за малко, та се видяхме и естествено, обсъджахме жените на висок глас – тогава един от работниците се съгласи с нас, че германките са малко скучни като жени (за протокола: имат други качества, които сега няма да разглеждаме)Ние естествено, се заговорихме и се оказа, че тези, дето приличат на нацистки офицери са от другата страна на планината - т.е. чехи, а балканските физиономии са български цигани, живеещи в Чехия и са направили чешка фирма, която в момента ни пробива изход от подземния паркингМалко по-късно работницитесе смениха - дойде друга бригада, този път явно немска фирма, не че това повлия на вида физиономии - малко нацистки офицери и няколко лица като от кв.Лозенец в ... как му беше името на града, че забравих (в Нова Загора се казваше Първи май този квартал)
Бачкат точно както се бачка в Германия: бавно, но постоянно, без никой да умира на работното си място.Изобщо Германия много успешно интегрира и такива като мене, и такива като него, и повярвайте ми - такива, които бягат от Сирия, като по неочакван за мене начин - интерирането е доста трудоемък процес
Т.к.вече имам някакъв опит в интегрирането си в две различни държави, мога да ви дам следния пример:
  • В Турция, без да знам език, си намерих квартира и влязох в нея (физически влязох с ключ и договор за наем) ТРИ дена след като видях обявата за нея
  • В Турция данъчен номер получих след 10 минути на гишето в община Есенюрт.
  • В Германия влязох в квартирата 3 месеца, след като видях обявата в интернет.
  • В Германия данъчен номер получих 6 седмици, след като си направих адресна регистрация (за която също ми трябваха наръч документи)
Същото важи за здравната каса, за детската градина, за номера за социално осигуряване (той е друг)
Най-лесното в Германия беше да си намеря работодател - той ми видя физиономията едва в първия ми работен ден (даже снимка не ми искаха преди това), а няма да ви казвам колко пъти съм си сканирал паспорта, за да го пратя на някоя друга институция в Германия

И въпреки това, се вижда, че цялата тази безумна на пръв поглед машина работи потресващо добре, защото след като преодолееш целия тоя ад по интегрирането си, после всичко върви автоматично, а ако решиш, че не искаш да плащаш такса телевизия - ще те хванат и ще направят така, че ще я платиш (аз се спасих, защото я вкарах в договора за наем ;)
А ако случайно спреш един метър пред входа на съседния гараж, ще предпочетеш да си платиш 15те евро на общината, отколкото да биеш госпожа Леман, която те беше топнала (ку@@а!)Всъщност точно това е интеграцията, която се отнася както за мен, така и за работниците пред офиса, те също нямат шанс да избягат от тази система (между другото точно затова тук има и всякакви пънкари и привърженици на някои крайни идеи, като комунизма - ако си тинейджър и си част от тази система, може много лесно да изперкаш. Изобщо, усещането за свобода, което ни дава България, можем да получим само в България!
И точно, понеже се отнася еднакво и за мен, и за тях, и успява да се наложи, точно затова Германия успява да интегрира на пръв поглед несъбираеми хора: мене и момчетата от квартал Първи май в Нова Загора (или Лозенец, където беше)
И да ви кажа, циганите в Германия, са съвсем прилични хора, които не са просто данъкоплатци на немската държава, но и съвсем нормални клиенти и пътници в самолетите на България Ер (предполагам и на Райън Ер)Изобщо – не я мислете Германия. Тя ще се справи. Можем да я ползваме за позитивен пример.
Ето и едно видео от съвременен Дрезден