Днес, 10 ноември 2026-та година излезе новия ми, втори роман – Сватбата на Фигаро.

Вълнувам се много.

Благодаря на хората, които бяха с мен по време на пътешествието ми по обмисляне и писане на романа – процес, който започна през октомври 2019 година. Да, работих дълго по темата.
Имам да изкажа благодарност наистина на много сподвижници и приятели. На Боби, за споделеното и болката от несподеленото, която опитвам да лекувам с този разказ. На Симеон Василев за изложбата ХомоСоц през есента на 2019-а в галерия ПОРТ А в София, от която всъщност тръгна идеята за този роман. И за всичко, което прави за куиър общността у нас. Изразявам особена благодарност на Вероника Димитрова, която щедро ми предостави поредица материали от научната си работа по темата за хомосексуалността през социализма. На Луиза Славова, за пътуването ни до Белене и срещите там – бяха изключително решаващи. Цялото дело на Софийска Платформа е ключово за паметта ни като общество. На Зорница София, с която работих по текста като сценарий за филм, преди да го превърна в роман. На Джамбо и баща ми Томс, които разказват толкова искрено тъжни и забавни случки от соца, част от които намериха място и в този текст. На Врен и Калоян, Марина и Лео, на Али, Марианка, Сашо, с които обсъждах сцени и детайли през цялото време. На Александър, който ми предостави личния си семеен архив, част от който вплетох в историята си. На първите читатели, които прегледаха един доста суров текст, но върнаха градивна и важна обратна връзка. На Влади и Иван, които ми помагаха в пътя от неуверен ръкопис до завършена книга неуморно и безкористно, приятелски. На Петя за корицата – наистина е тази и единствената възможна. На Николай Трейман за снимката за корицата – поклон. На Стефан Иванов за прекрасната редакторска работа по текста – приземи го, нежно, щадящо и с уважение. На издателите ми Виктор и Данчо, защото са смели в отстояването на човешките ценности и ме подкрепиха и в това ми начинание.

На семейството и приятелите ми, които са винаги до мен, защото без подкрепата им нямаше да успея. И не на последно място на всички вас, мили читатели, които питахте настоятелно „Кога ще е готов новият роман?
Кога ще четем?“. Това ми даваше допълнително кураж да работя неуморно. Ето го романа, в ръцете ви. Знам, че няма да е по вкуса на всеки. Благодаря ви, че ще ми се доверите, ще преглътнете евентуални разногласия и предразсъдъци и ще го прочетете!
Надявам се паметта за това безмилостно време да е жива, да не се забравя и да не позволим като общество историята да се повтори.

Ето какво написа за романа адв. Деница Любенова, една от първите му читателки, още в чернова: „“Сватбата на Фигаро” е разказ за паметта, за цената на истината и за куража да погледнеш в очите онова, от което най-много те е страх. Това е разказ за миналото, което се е превърнало в настояще. Жюстин Томс отново успява да създаде книга, която да те хване за гърлото, да те разтърси и да те остави променен… вероятно завинаги.“

Също и мнението на Николай Колев, сред първите читатели на романа, още в процес на писане: „Неправилни хора, недопустими желания, неприемливо поведение – в средата на 20 век, най-тежките години на ранния социализъм, репресии, вербуване, доносничество. Жюстин Томс разказва за оцеляването на една нередна любов във времена, които стъпка по стъпка се завръщат и днес.“

Писах и за романа Clair de Lune.