Латвия и Литва предупредиха жителите на няколко района в двете страни за опасност от неидентифицирани дронове, навлизащи във въздушното им пространство откъм Русия и Беларус. В отговор са били задействани и изтребители на НАТО, изпълняващи задачи по противовъздушната отбрана, съобщи Ройтерс.
Няма данни за пострадали.
В Литва предупреждението обхваща и Каунас - втория по големина град в страната, с население от около 300 000 души. Властите призоваха хората в засегнатите райони да потърсят укрития.
ЕС свиква министерска среща за Черно море
Междувременно Финландия, която също граничи с Русия, въвежда временни ограничения за въздушното и морското пространство в източната част на Финския залив. Решението беше обявено от финландските въоръжени сили в публикация в социалната мрежа Екс.
„Това е предпазна мярка, която има за цел да се гарантира безопасността на хората в района и да се даде възможност на властите да противодействат на евентуални дронове“, посочват военните.
Мерките идват на фона на украинските атаки с безпилотни апарати срещу руски обекти в северозападната част на страната, където се намират големите руски пристанища Уст-Луга, Приморск и Висоцк, използвани за износ на петрол и зърно през Балтийско море, както и рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ - втората по големина в Русия. На 9 ноември 2026 г. украински дрон я атакува и предизвика пожар.
Масирана украинска атака срещу Санкт Петербург, гори една от най-големите руски рафинерии
Украински военни дронове неведнъж са навлизали във въздушното пространство на Финландия, Естония, Латвия и Литва. Зачестяващите инциденти засилват опасенията, че войната може да засегне и територията на държави от НАТО, граничещи с Русия и нейния съюзник Беларус.
Част от безпилотните апарати, изпращани от Украйна срещу руски пристанища и петролна инфраструктура на Балтийско море, се отклоняват от курса си и навлизат в съседни държави. По-рано тази година подобен инцидент дори доведе до падането на правителството в Латвия.
На 7 май два дрона, навлезли от Русия във въздушното пространство на страната, се взривиха в петролно депо, а латвийската армия съобщи, че не е успяла да ги засече. Тогавашната премиерка Евика Силиня обвини министъра на отбраната Андрис Спрудс, че не е осигурил достатъчно бързо изграждането на системи за противодействие на дронове, и го освободи от поста му. Решението й предизвика разрив в управляващата коалиция и Силиня, лидерка на дясноцентристката партия „Ново единство“, остана без парламентарно мнозинство. На 14 май подаде оставка - няколко месеца преди парламентарните избори, насрочени за октомври.
Правителството на Латвия подаде оставка
Москва обвинява Киев, че използва въздушното пространство на НАТО като прикритие за атаките си. Украйна обаче твърди, че някои от дроновете й се отклоняват заради руско заглушаване на сигналите за управление и навигация.
Държавите от НАТО обвиняват Русия за опасната ескалация, като припомнят, че Москва започна войната срещу Украйна.
