В началото на ноември се застъпиха много исторически дати със събития в наши дни, които ще останат в историята. Отнася се особено за изборите в САЩ и историческото поражение на Тръмп на тях на 3 ноември. В края на текста предлагам и друг исторически прочит, свързан с 3 ноември.

От българска гледна точка изборната победа на Йотовна с най-малкия резултат подкрепа като част от българките избиратели засенчи Деня на будителите на 1 ноември.

Писах за наслагването на 9 ноември като годишнина от обезсмислянето на Берлинската стена (1989) и фактическото начало на Холокоста в нацистка Германия (1938). 

Но има и още…

Съвпадна годишнината от партийния преврат срещу вожда Живков от 10 ноември (1989) с позабравената дата 10 ноември (1982) когато СССР се освободи от живия труп начело на държавата Леонид Брежнев. Беше за времето си мълния в новинарските емисии на агенциите, които спряха да работят за известно време, за да изчакат потвърждение от ТАСС с официалното съобщение за кончината му, загатната неофициално междувременно. 

НА СНИМКАТА: Със страстна целувка Брежнев без да иска символично предава властта на следващия генсек Черненко, който също бързо напусна този свят след това.

 

 

 

 

 

 

 

Не видях в медиите припомняне за първата и последна демонстрация срещу Живков в София седмица преди принудителната му абдикация. Като участник в нея многократно съм разказвал за това извънредно по мерките на тоталитарното тесногръдие събитие от 3 ноември (1989 г.).

И понеже става дума за историческа символика, ще добавя още нещо, което, бас държа, дори и ти, уважаеми отлично информиран читателю, едва ли носиш в главата си в календара на своята памет (тя, според Ремарк, е най-големият предател). Но, ще ме прощавате за назадничавото припомняне, става дума не за главата, а за обратната част на тялото.

На 3 ноември (1969) във великата (по размери, включително и на липсата на елементарни стоки от първа необходимост) съветска страна, започва производството на тоалетна хартия. Тя така и не бе произведена в достатъчни количество. До края на СССР остана сред нарицателните понятия за неспособността на комунизма да осъществи гръмкия си лозунг “всекиму според способностите, всекиму според потребностите”. 

Клозетните потребности, с извинение, така и си останаха необезпечени, поради което “четенето” на вестници в кенефите  не бе прекратено до идването на пазарната икономика с всичките й специфични уродливи белези на противоестествения процес при нейното налагане в една увредена от комунизма държава.

И понеже там обичаха да се сравняват със САЩ, ето едно конкретно сравнение: патентът за производство на тоалетна хартия зад океана датира от 1891 година.

 

 

 

 

 

 

 

Надявам се този те(к)ст за чувството за историчност да ви е бил полезен.