ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

Разговор с д-р Иван Иванов, кмет на Община Севлиево, за Празника на тиквата, съхраняването на местната културна идентичност, срещата между поколенията и превръщането на една традиция в национално разпознаваемо културно събитие.

– Празникът на тиквата отдавна е надхвърлил рамките на местното събитие и се е превърнал в една от разпознаваемите културни прояви на Севлиево. Какво ново внесе реализацията на проекта „Празник на тиквата – традиции и съвременност. Една приказка от бъдещето“ и как той се вписва в дългосрочната културна политика на общината?

– Реализацията на проекта „Празник на тиквата – традиции и съвременност. Една приказка от бъдещето“, осъществен с финансовата подкрепа на Министерството на културата в рамките на Националния културен календар, пренася емблематичния фестивал на Севлиево в нов етап от неговото развитие. Вместо да повтаря утвърдените през годините формати, проектът надгражда традицията чрез иновативни и модерни подходи. Съчетава кулинарните и фолклорните обичаи на региона с нови естетически, визуални и сценични форми, съобразени с езика на по-младите поколения. Поставя акцент върху активното включване на децата и младежите. Пример за това са новите инициативи от национален мащаб, като Националния конкурс за изящни и приложни изкуства „Тиквата – една приказка от бъдещето“ и фотоконкурса „Приказки за тиквата“, насочени към стимулиране на творческото въображение на младите автори. Самата концепция на проекта провокира общността да мисли за днешния празник като за утрешно наследство. Това стимулира създаването на устойчиви културни продукти, които да останат в паметта на града и след края на празничните дни.

Проектът е пример за стратегическото разбиране на Община Севлиево, че бъдещето на един град се гради не само чрез материална инфраструктура, но и чрез съхраняване на духа и културната идентичност. Културната политика на Севлиево разглежда местното наследство като динамична платформа, която трябва непрекъснато да се развива, за да остане интересна и разбираема за обществото. Във времена на засилена миграция и демографски предизвикателства, фестивалът създава споделени преживявания, които карат жителите да се гордеят със своя град, и привлича обратно хората, свързани с региона.

– Какво означава за Севлиево присъствието на празника в Националния културен календар и доколко това признание създава нови възможности за неговото развитие и популяризиране извън пределите на региона?

– Включването на Празника на тиквата в Националния културен календар на Министерството на културата е повратна точка, която извежда събитието от мащаба на местен фестивал и го превръща в проява от национално значение. Това е доказателство, че фестивалът притежава висока художествена стойност, оригиналност и капацитет да пази и развива нематериалното културно наследство. Присъствието на фестивала в националния културен календар превръща Севлиево в разпознаваема точка на туристическата карта и генерира сериозни възможности, привличайки десетки хиляди туристи от цяла България. Туроператорите в България включват Празника на тиквата в есенните си маршрути. Фестивалът се превръща в двигател и за местната икономика – хотелите, ресторантите и къщите за гости в региона работят на пълен капацитет седмици наред. Празникът вече привлича млади таланти, училища и читалища от цялата страна. Севлиево затвърждава статута си на значима културна дестинация на картата на България. Местният хумор, колорит и кулинарна идентичност се трансформират в устойчив културен и туристически бранд с дългосрочен икономически и социален ефект. Накратко, Националният културен календар превръща традицията от семеен спомен в модерен и печеливш културен бранд, който успешно продава Севлиево като привлекателно място за култура и туризъм.

– В заглавието на проекта присъстват две на пръв поглед противоположни понятия – традиция и бъдеще. Как успяхте да съчетаете съхраняването на местната културна идентичност със стремежа да предложите съвременни форми на културно участие?

– Тайната на формулата „Традиции и съвременност. Една приказка от бъдещето“ се крие в разбирането, че традицията не е музейна вещ, която трябва да стои заключена под стъкло, а жив организъм. За да оцелее, тя трябва да се развива и да говори на езика на хората, които живеят днес. Успешно преплетохме съхраняването на местната идентичност с модерните културни форми. Ние не променихме корените на празника. Кулинарното наследство, хуморът, занаятите и фолклорът на Севлиевския край си останаха в основата. Новото обаче беше начинът, по който те бяха поднесени. Вместо обикновена кулинарна изложба, превърнахме приготвянето на тиквата в модерно кулинарно шоу с участието на национално разпознаваеми топ готвачи. Вместо традиционните панаирни сергии, заложихме на концепцията за фермерски пазар и занаятчийски зони с по-висока естетическа стойност и интерактивност, където посетителите не са просто купувачи, а участници и в демонстрации. Класическият модел на старите фестивали предлага пасивно участие – хората идват, гледат концерт и си тръгват. Стремежът на този проект бе да превърне публиката (и най-вече младите хора) в активни създатели на съдържание. За да привлечем младото поколение, което живее в дигиталния свят, използвахме съвременни визуални и сценични подходи. Националните конкурси провокираха децата и младежите да погледнат на тиквата през призмата на фантазията, модерното изкуство и бъдещето. Изкуството излезе от залите и влезе в градската среда чрез открити артинсталации и зони за снимки (фотокътчета), съобразени с културата на социалните мрежи. Това превърна самите посетители в посланици на фестивала – споделяйки своите преживявания, те разказват „приказката от бъдещето“ на Севлиево пред света. Съчетаването на двете понятия доказа, че бъдещето не отрича миналото, а го надгражда. Благодарение на този подход, Празникът на тиквата не просто пази паметта на Севлиево, но я трансформира в съвременен културен продукт, който вълнува и днешните деца, и техните баби и дядовци.

– Проектът обединява разнообразни културни, образователни и творчески инициативи – национален конкурс за изящни и приложни изкуства, изложби, фотоконкурса, кулинарни състезания, тематичен спектакъл и концертни програми. Кои от тези дейности предизвикаха най-силен обществен интерес и как оценявате постигнатите резултати?

– Запитванията и отзвукът от публиката показват, че най-силен обществен интерес предизвикаха кулинарните състезания, шоу програмите, националният конкурс за изящни и приложни изкуства „Тиквата – една приказка от бъдещето“ и фотоконкурсът „Приказки за тиквата“. Те успяха да привлекат коренно различна, но допълваща се аудитория. Присъствието на топ кулинари и шоумени превърна традиционното хапване на тиквеник в грандиозно зрелище. Площад „Свобода“ се изпълни до краен предел. Хората бяха привлечени от възможността за личен контакт със звездите, дегустацията на рекордно дългия тиквеник и забавната атмосфера. Този елемент генерира най-сериозния поток от туристи извън региона. Конкурсите и концертните изяви ангажираха деца, родители и учители, а интересът се дължи на свободата за интерпретация.

Постигнатите резултати от проекта могат да бъдат оценени като изключително успешни, като те надхвърлиха първоначално заложените количествени показатели. Севлиево отчете един от най-високите си ръстове на посетители за уикенда на фестивала. Местният бизнес (хотели, ресторанти, производители на сувенири и фермери) отбеляза сериозни обороти, което доказва, че културният туризъм е реален икономически двигател за общината. Чрез националния конкурс и засиления медиен интерес проектът успя да привлече участници и публика от отдалечени области на България, които досега не бяха посещавали Севлиево. Най-голямото постижение на проекта е успешното ангажиране на тийнейджърите и младите хора между 15–25 години. Чрез модерния сценичен дизайн, концертите на съвременни поп изпълнители и интерактивните зони за споделяне в социалните мрежи, проектът доказа, че традицията може да бъде привлекателна за новото поколение. Проектът остави трайна следа в местната общност, вдъхвайки гордост от съхраненото наследство и показвайки, че Севлиево има капацитет да реализира културни събития по най-високи съвременни стандарти.

– Особено място в проекта е отделено на участието на деца, ученици, млади творци и представители на различни поколения. Успяхте ли да превърнете празника в пространство за среща между поколенията, в което традицията не просто се представя, а се предава и осмисля?

– Да, постижение на проекта е наблюдаваната по време на фестивала приемственост между поколенията. Празникът на тиквата не остана просто поредица от сценични прояви, а се превърна в живо, споделено пространство, където срещата между поколенията се случи по съвсем естествен начин. Най-важното е, че проектът пречупи бариерата между поколенията чрез съвместно преживяване. Празникът умишлено беше структуриран така, че да няма „зони само за възрастни“ и „зони само за деца“. Всички заедно – от най-малките до най-възрастните – се редиха за парче от тиквеника-рекордьор, смееха се на шегите на популярен телевизионен водещ и аплодираха талантите на Севлиево. Когато едно дете израсне със спомена за тези споделени мигове на радост и гордост, традицията вече е успешно предадена. Тя спира да бъде просто история и се превръща в част от неговата лична идентичност. Севлиево доказа, че знае как да пази миналото си, като го превръща в бъдеще.

– Сред предвидените инициативи са издаването на книга с рецепти и организирането на фотоизложба с алманах. Какво е значението на подобни издания за съхраняването на местната памет и предвиждате ли те да останат достъпни за обществеността и след приключването на проекта?

– Издаването на книгата с рецепти от тиква и създаването на фотоизложбата с алманах представляват трайния материален отпечатък на проекта, който спасява устното наследство от забрава. Фестивалите са ефимерни събития – те носят силна емоция, но след уикенда сцените се разглобяват и празничната глъч утихва. Именно тук идва незаменимата роля на подобни издания, които превръщат мимолетното преживяване в дългосрочна памет. Много от кулинарните рецепти в Севлиевския край се предават само устно в семействата или в читалищата по селата. Записването им в книга ги кодифицира и съхранява за поколения напред в автентичния им вид. Фотоалманахът улавя лицата, емоциите, костюмите и духа на съвременно Севлиево. След 20 или 50 години това издание ще бъде безценен исторически източник за това как са живеели, в какво са вярвали и как са се забавлявали хората в града през първите десетилетия на XXI век. Тези издания в никакъв случай няма да останат затворени в административните архиви. Тяхната основна цел е да служат на общността, поради което е осигурена пълна и дългосрочна достъпност. Те се превръщат в представителен подарък и рекламен материал, който Севлиево представя пред туристи, чуждестранни делегации и партньорски градове, разнасяйки славата на местната идентичност. В духа на съвременните изисквания и концепцията за „бъдещето“, книгата с рецепти и алманахът ще бъдат качени в електронен формат на официалния сайт на Община Севлиево и на платформите на местните културни институции. Всеки ще може да ги изтегли свободно на телефона или компютъра си. Физически копия от изданията ще бъдат предоставени на Градската библиотека, читалищните библиотеки в общината и Историческия музей. Те ще бъдат на разположение на ученици, изследователи, кулинари и граждани за проучвания и четене. Фотоизложбата ще гостува в училища, читалища в малките населени места от общината, за да продължи да популяризира фестивала и след неговия край. По този начин проектът гарантира, че инвестираните средства и труд ще продължат да носят добавена стойност за културата на Севлиево в продължение на години.

– Реализацията на подобен мащабен културен проект изисква сериозна организационна подготовка и финансов ресурс. Каква беше ролята на Министерството на културата и как общината успя да осигури необходимото взаимодействие между институциите, културните организации, участниците и местната общност?

– Реализацията на проект от такъв мащаб изисква прецизна логистика и споделена отговорност. Министерството на културата изигра ключова роля като институционален и финансов стълб, осигурявайки целева субсидия по Националния културен календар, която позволи надграждането на фестивала с нови, съвременни форми и национални конкурси. Финансовата подкрепа на министерството подейства и като гарант за качество, което улесни привличането на допълнително местно спонсорство от бизнеса в региона. За да се осигури перфектната координация между множеството участници, Община Севлиево приложи утвърден модел на междуинституционално партньорство и споделено управление. Общината създаде единен координационен екип, който обедини усилията на администрацията, бизнеса и културните среди. Всяка институция пое специфичен ресор спрямо своята експертиза. Историческият музей, Художествената галерия „Асен и Илия Пейкови“, читалищата от града и селата, детските градини и училища, спортните клубове станаха двигатели на съдържанието. Местните фирми помогнаха не само финансово, но и логистично – чрез осигуряване на продукти за кулинарните рекорди, награди за конкурсите и съдействие при настаняването на гостуващите артисти и жури.

Това успешно сътрудничество доказа, че когато държавната власт, местното самоуправление, творческият сектор и гражданите работят в синхрон, културното наследство може да се трансформира в успешен и устойчив модел за регионално развитие.

– Какви са основните предизвикателства при изпълнението на проекта и кои организационни решения бихте определили като най-успешни? Натрупаният опит ще промени ли начина, по който общината подготвя и реализира бъдещите си културни инициативи?

– Изпълнението на проект от мащаба на „Празник на тиквата – традиции и съвременност“ неизбежно изправя организаторите пред комплекс от логистични и творчески предизвикателства. Такива бяха: осигуряване на сигурността, паркирането, настаняването и безопасното разпределение на десетки хиляди посетители в рамките на няколко дни; премахване на риска мащабната търговска част да засенчи културното съдържание и автентичната занаятчийска идентичност; координация по приготвянето, транспортирането и хигиеничното раздаване на стотици метри тиквеник, изискваща точност от десетки готвачи и доброволци. Успешното преодоляване на тези предизвикателства натрупа ценен опит, който оказва влияние върху подхода на Община Севлиево към културния мениджмънт. Вместо цялото събитие да се концентрира в една точка, програмата беше разпределена стратегически и децентрализирана по отношение на местата за различните инициативи и изяви. Това предотврати опасни струпвания и разведе туристите из целия град. Поканването на шеф-готвачи и лица от националния ефир като оценители и водещи автоматично повиши престижа на събитията. Това привлече аудитория, която обичайно не посещава местни фестивали. Използването на онлайн платформи за предварително записване в националните конкурси и кулинарните надпревари намали административния натиск над общинските служители и позволи по-прецизно планиране на инициативите.

Опитът от този проект извежда културната политика на Община Севлиево на ново равнище, което ще рефлектира върху бъдещите събития по три основни начина: използване на проектно ориентирано финансиране, планиране на бъдещи инициативи не като изолирани „празници за уикенда“, а като кампании, които започват месеци по-рано (чрез национални конкурси, дигитални ателиета и образователни програми) и оставят траен материален отпечатък (като тазгодишния алманах и книга с рецепти) и привличане на младите хора не просто като публика, а като съавтори и организатори.

– Културните събития имат значение не само за духовния живот на местната общност, но и за развитието на туризма, местната икономика и обществената среда. Наблюдавате ли подобно въздействие от Празника на тиквата и разполагате ли с конкретни данни за интереса на посетителите и участието на местния бизнес?

Празникът на тиквата има голям, измерим ефект върху местната икономика и туризма в Община Севлиево. Наблюденията ни показват, че фестивалът отдавна е излязъл от рамките на чисто духовна проява и действа като бизнес катализатор. Данните и резултатите от току-що приключилото мащабно издание (8–14 октомври 2026 г.) категорично потвърждават този положителен тренд. Фестивалната седмица привлече рекорден поток от посетители. Поради безпрецедентния интерес в централната част на Севлиево се наложи въвеждането на специална временна организация на движението. Хотелите, къщите за гости и местата за настаняване в Севлиево и околните населени места отчетоха 100% заетост седмици преди старта на събитието. Десетки туроператори от цялата страна организираха специални еднодневни и уикенд екскурзии конкретно за празника. В централната градска част бяха разположени над 140 празнични шатри на изложители – биопроизводители, занаятчии, търговци и кулинари. Изключително показателен за икономическото значение е списъкът от големи местни и национални компании, които пряко инвестираха и подкрепиха реализацията на празника. Сред ключовите партньори се нареждат гиганти като „Вилерой & Бох България“, „Хитачи Енерджи България“, „Севлиево газ“, „Ядки Детелина“, верига магазини „2+2“, „Кауфланд България“, както и производители като винарска изба „Ноя“ и виенска сладкарница „Славея“. Традиционната надпревара за производители показа впечатляващи резултати, като тазгодишният рекордьор беше 80-килограмова тиква, придружена от друга с гигантска дължина от 1,65 метра. Всичко това доказва, че Празникът на тиквата не е просто разход за общината, а устойчива инвестиция, която връща средства обратно в местната общност, подкрепя малкия бизнес и позиционира Севлиево на добро място в събитийния туризъм в Централна Северна България.

– Какво остава след приключването на един подобен проект? Кои от създадените културни продукти, партньорства и инициативи имат потенциал да продължат своето развитие и да се превърнат в постоянна част от културния живот на Севлиево?

– Истинският успех на един проект се измерва с неговото устойчиво наследство. Проектът „Празник на тиквата – традиции и съвременност“ бе замислен не като еднократно събитие, а като катализатор на дългосрочни процеси. След неговото приключване в културната тъкан на Севлиево остават няколко ключови компонента с потенциал да се превърнат в постоянна част от живота на града. Книгата с тиквени рецепти и фотоалманахът преминават в дигиталните и физическите фондове на Градската библиотека, читалищата и Историческия музей. Те остават безсрочно достъпни за граждани, изследователи и хоби кулинари. Книгата с рецепти има потенциал да бъде преиздавана и надграждана, превръщайки се в официален кулинарен пътеводител на региона. Създадената експозиция от фотоконкурса ще продължи своя живот извън фестивалната седмица, гостувайки в училища, читалища в селата от общината и на регионални туристически борси. Националният конкурс „Тиквата – една приказка от бъдещето“ може да се утвърди като престижна национална платформа за млади автори, която да открива таланти всяка есен. Моделът на творческите работилници (където занаятчии и деца творят заедно) се оказа изключително успешен и Общината обмисля тези ателиета да се провеждат периодично през цялата учебна година като част от извънкласните дейности за децата в Севлиево, а не само по време на празниците. Енергията на учениците и младежите, които се включиха в организацията и събитията по време на празника, няма да бъде изгубена. Проектът доказа, че най-ценното наследство не са материалните декори, а натрупания опит, събуденият творчески потенциал на младите хора и засиленото чувство за гордост и принадлежност към общността на Севлиево. Фестивалът свърши, но „приказката от бъдещето“ на града тепърва започва да се пише.

– Севлиево има богато историческо и културно наследство, но и необходимост да търси нови форми за неговото представяне. Виждате ли възможност опитът от този проект да послужи като основа за други инициативи с национално значение?

– Натрупаният опит от проекта „Празник на тиквата – традиции и съвременност“ е безценен капитал за Севлиево. Той създаде успешна, работеща матрица, която може и трябва да се приложи към други слоеве от богатото историческо и културно наследство на региона, извеждайки ги на националната сцена. Успехът на Севлиево показа, че печелившата стратегия съдържа три задължителни елемента: външно проектно финансиране (от институции като Министерството на културата), активно въвличане на младото поколение като съавтори и дигитално присъствие на арт продуктите.

Използвайки тази формула, всяко историческо събитие, археологически обект или стара традиция в Севлиево може да излязат от забравата на музейните витрини и да се превърнат в модерен, вълнуващ и национално разпознаваем културен бранд.

Публикацията е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България в рамките на Националния културен календар за 2026 година.

Материалът Традициите имат бъдеще, когато успяваме да ги предадем на следващите поколения е публикуван за пръв път на Новини от Севлиево - вестник Росица.