Когато една власт не може да се справи с криза, започва да търси виновници за нея – външни или вътрешни врагове, върху които да прехвърли общественото недоволство и собствената си отговорност. В България такава криза е стремглавото повишение на инфлацията до 6,1% на годишна база за октомври, което ни отрежда второ място в еврозоната по този показател.

След месеци на провалени опити да овладеят поскъпването – чрез „Кошница с грижа“ например, правителството на Румен Радев намери „виновниците“ – големите търговски вериги, всички те чуждестранни инвеститори от държави членки на Европейския съюз. 

Удобна мишена са – бизнесът им е на светло, оборотите им са огромни. Всяка касова бележка напомня колко са поскъпнали храните, а гневът на българите се пренася лесно от тях към виновното за всичко евро, а значи и ЕС, а значи и всичко европейско. 

(Разбира се, мамицата ѝ и на демокрацията, защото, нали, „една кифла беше шест стотинки при социализма“, когато през 70-те заплатите едва стигаха сто лева!) 

Така вместо отговор на въпроса защо държавата не се справя, чрез глобата, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Кауфланд България“ (за общо 75 653 706 евро), на обществото беше посочен „виновникът“. 

Тази политическа технология не е българско изобретение. 

Сваленият от власт преди седем месеца Виктор Орбан я прилагаше години наред в Унгария, където чуждестранните търговски вериги се превърнаха в мишена на специални данъци, ценови ограничения и административни санкции. В името на „защитата на потребителите“ унгарската държава започна да определя не само колко да струват стоките, но и в какви количества да се продават, какви отстъпки да предлагат магазините и какви наличности да поддържат. През 2024 и 2026 г. Съдът на ЕС обяви част от тези ограничения за противоречащи на европейското право, а Европейската комисия започна отделни дела срещу Унгария за специалния данък върху оборота и за ограниченията на търговските надценки.

След призивите за бойкот на веригите от началото на годината, ударните проверки на магазинната и складовата им мрежа от КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП) България поема по същия път.

Какво прави българската „бухалка“?

КЗК наложи безпрецедентната по размера си глоба за търговска верига не заради цените, които плащат потребителите, а заради отношенията на компанията с нейните доставчици. Комисията твърди, че през 2026 г. германската верига е извършила три нарушения на забраната за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. 

Според регулатора „Кауфланд“ е използвал по-силната си позиция при преговорите с производители, за да изисква намаляване на доставните цени. За това нарушение е наложена санкция от близо 21,9 млн. евро. 

Втората глоба, почти 31,9 млн. евро, е за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата. 

Третата, отново близо 21,9 млн. евро, е за създаване на необосновани пречки пред доставчиците, които са поискали увеличение на цените, включително чрез забавяне и удължаване на преговорите. Всяка от санкциите е изчислена като процент от общия оборот на веригата за 2025 г., а не от печалбата ѝ.

Как точно глоба от близо 76 млн. евро, наложена на търговска верига за отношенията с нейните доставчици, ще намали цените за потребителите? 

„Кауфланд“ отхвърли обвиненията. В публична позиция компанията обяви, че ще защити правата си пред компетентните български и европейски институции и ще преразгледа плановете си за инвестиции в страната ни за 200 млн. евро в следващите три години. Компанията определи размера на глобата като необоснован и несъразмерен спрямо европейската практика. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок. 

Защитата на доставчиците от нелоялни практики е цел, залегнала и в европейското законодателство. Известно е, че големите търговски вериги действително разполагат със значителна сила при преговорите с малките производители. Но въпросът е дали конкретните нарушения са доказани, дали размерът на санкциите е адекватен и прилага ли регулаторът еднакви критерии към всички участници на пазара. 

Битката срещу „чужденците“ 

В Унгария на Виктор Орбан конфликтът между правителството и големите чуждестранни търговски вериги има дълга история. След завръщането на Орбан на власт през 2010 г. правителството постепенно въвежда различни форми на специално облагане и административни ограничения за големите търговци. Аргументите се променят според икономическата ситуация – защита на местния бизнес, справедливо разпределение на тежестите, овладяване на инфлацията, подкрепа за домакинствата. 

Особено показателен е специалният данък върху оборота на търговските вериги, въведен в сегашния си вид през 2020 г. За разлика от корпоративния данък върху печалбата, той се начислява върху приходите от продажби. Това е от съществено значение за бизнес като търговията с хранителни продукти, където оборотите са огромни, а нетните маржове на печалба – сравнително ниски. През 2024 г. най-високата ставка достига 4,5% от оборота. Австрийската SPAR твърди, че подобна тежест може да принуди търговците да работят на загуба дори когато продават успешно.

На пръв поглед унгарският данък е неутрален – облага оборота, а не националността на собственика. Но в действителност не е така и обяснението се крие в организацията на търговията в страната. 

Чуждестранните вериги, като SPAR, Lidl, Tesco, Aldi и Penny, обикновено оперират чрез интегрирани дружества, чиито обороти се сумират – магазините са обединени в едно дружество. За разлика от тях, много от големите унгарски търговски вериги работят на франчайзингов принцип, при който отделните магазини се управляват от самостоятелни дружества и се облагат поотделно. 

Така дори при сходен общ оборот данъчната тежест може да бъде значително по-висока за чуждестранните вериги. Според Европейската комисия това поставя въпросните компании в неблагоприятно положение и ограничава свободата им на установяване в ЕС.

На 29 април 2026 г. Европейската комисия реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради този данъчен режим. Процедурата е започнала с официално уведомително писмо през октомври 2024 г., последвано от мотивирано становище през юни 2025 г. Будапеща не приема констатациите на Брюксел. Затова спорът преминава в съдебна фаза. Съдебно решение все още няма. 

Цената на държавната намеса

Австрийската SPAR се превръща в един от най-откритите противници на унгарската политика по отношение на чуждестранните вериги. През март 2024 г. компанията подава жалба до ЕК, а австрийското правителство също поставя въпроса пред Брюксел. От компанията посочват, че унгарските мерки не само нарушават правилата на вътрешния пазар, но и поставят под съмнение възможността чуждестранните инвеститори да работят при равни условия с местните компании.

Числата, представени от компанията, са показателни – специалните данъци и задължителните ценови отстъпки са увеличили разходите ѝ с приблизително 90 млн. евро, а през 2023 г. тя е отчела загуба от близо 50 млн. евро за дейността си в Унгария. 

Правителството на Орбан защитава ограниченията като мерки срещу високите цени на храните, за чието повишение правителството обвинява големите търговски компании. Унгария действително преживява тежък инфлационен шок, като през 2023 г. поскъпването на храните става сериозен обществен проблем. Но според критиците на мерките административните ограничения не премахват причините за инфлацията, а прехвърлят част от икономическата тежест върху определени предприятия.

Унгарското правителство не спира до данъците. През 2022 г. въвежда таван на цените на основни храни, а през 2023 г. преминава към система на задължителни промоции. Големите търговци биват задължени да предлагат продукти от определени категории с намаления, които впоследствие е заложено да са поне 15% спрямо най-ниската цена за конкретната стока през предходните 30 дни. Към това се добавя и задължението за поддържане на определени наличности. 

Точно този режим доведе до делото на Penny Market, собственост на германската REWE Group. През март 2024 г. унгарските власти глобяват компанията, след като при проверка установяват, че в конкретен магазин липсват два продукта от задължителните промоционални категории – ябълки и минерални води или безалкохолни напитки. 

Penny оспорва санкцията, като посочва забавена доставка и наличието на заместващ продукт. Унгарският съд отправя преюдициално запитване¹ до Съда на ЕС за съвместимостта на режима с европейското право.

На 18 юни 2026 г. Съдът на ЕС постановява, че унгарските правила за задължителните намаления противоречат на европейското право. Според Съда те ограничават свободата на търговците да определят цените и количествата въз основа на икономически съображения, без да е представена достатъчна обосновка за това ограничение. 

Решението е важно, защото показва докъде е допустима държавната намеса.

В съдебното производство се появява и друг съществен детайл. Според изложените пред Съда на ЕС данни всички търговци с чуждестранна собственост са попадали в обхвата на оспорваните изисквания, докато унгарските компании с оборот под определения праг са били изключени. 

И Lidl печели дела срещу унгарската КЗК

В България Kaufland тепърва започва съдебната битка. Lidl, която принадлежи към същата група Schwarz като Kaufland, води съдебни спорове с унгарския орган за защита на конкуренцията Gazdasági Versenyhivatal (GVH).

За разлик&