Добре че бяха президентските избори, за да си спомним, че има нещо като медия, нещо като държавно предприятие, нещо като министерство на официалната информация, нещо като пропаганден амвон, нещо, което в 2026 година прилича повече на ТАСС¹, отколкото на Reuters или AFP. Българската телеграфна агенция –
невзривеният мавзолей на медийното ни минало.
Реформирана отвън, сложила костюма на съвременната агенционна журналистика, кръстила се за пред чужденците Bulgarian News Agency (между другото, този текст в Закона за БТА сега сигурно ще трябва да се оправя, след като управляващите се заеха да пазят кирилицата от преводачите), все пак БТА си остава вярна на своя член 1, който я дефинира като информационен институт на бюджетна издръжка.
За разлика от БНТ и БНР, които се преоблякоха в обществени медии и чиито генерални директори от кумова срама се избират от поне-на-теория-независим-орган (СЕМ), тук генералният директор се назначава за срок от 5 години пряко от парламента по предложение на политическите партии. Което го прави нещо като министър на държавната информация с удължен мандат, ако се съди само по процедурата.
Това даже стига, за да направи връзката медии–власт проблематична, защото е пряка, близка и причинно-следствена. Но не е само то.
Кирил Вълчев изкара цяла предизборна кампания и беше дори избран за вицепрезидент, бидейки все още в неплатен отпуск като генерален директор на БТА. Междувременно Агенцията продължи да отразява шефа си в неговата двойна роля, произвеждайки дописки като тази, достойни за антипримери в часовете по журналистическа етика.
Заглавие на статия в БТА от 4 ноември 2026 г.Началото на статията в БТА от 4 ноември 2026 г.В предизборната кампания Кирил Вълчев се запомни основно с това, че се превърна в меме с ярката си защита на неясно от кого нападнатата кирилица и с прословутия призив „на следващите президентски избори да не си говорим с арабски цифри, а да си говорим с българските букви“. В изборната нощ бетеанци се шегуваха, че те именно са големият победител на изборите, защото след шест години най-накрая ще сменят Вълчев, избиран единодушно от всяка власт.
Аз вече не съм сигурна, че това е необходимо. Щом един човек може цяла предизборна кампания да е едновременно директор на държавната информационна агенция и кандидат за „Дондуков“ 2, а накрая и избран за вицепрезидент, без никой да се смути, защо изобщо да търсим наследник? Нека го узаконим: една длъжност на „Дондуков“ 2, една на „Цариградско шосе“.
Може даже да му добавим и светски патриарх по съвместителство, след като Вълчев се записа и с приумицата да вкара Евангелието в новините и да задължи кореспондентите да отразяват проповедите на БПЦ като факт. Истински официален пазител на българщината и буквите. С две думи,
Кирил на републиката (без Методий)
Кирил Вълчев не е първият преминал през въртящата се врата между медии и политика. Но определено е от ярките примери, редом с настоящата директорка на БНТ Милена Милотинова, която също направи едно кръгче по върховете между медиите и властта (беше депутатка от НДСВ, 2001–2005). И понеже всичко от един масраф се плаща – нашия, а и ретрото очевидно отново е на мода, си струва да припомним, че и двете организации имат дългогодишно минало на пропагандни апарати на социалистическата държава.
Признанието като самопризнаниеЗащо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.БТА като централен информационен и пропаганден институт на комунистическия Министерски съвет, а Българската телевизия като държавен монопол, чието ръководство и съдържание са под контрола на БКП. И двете – с дълга история на високоговорители на властта вместо на нейни корективи. На ретранслатори на прессъобщения и официални държавни комюникета.
Минали са много години оттогава, но изглежда, разбирането за ролята на журналистите като прессекретарки на властта си е останало там. Поне за „прогресивното“ мнозинство на Румен Радев, което показа, че очакванията му от медиите са в най-добрите авторитарни традиции: да слушат и да препредават.
Достоверно и в пълнота
В края на октомври правителствената информационна служба разпространи официална позиция, в която се казва, че професионалните стандарти изисквали думите на премиера да се отразяват „достоверно и в пълнота“ дори когато журналистите не ги харесват. А медиите, които съкращават и подбират информацията си, бяха обвинени в създаването на „политически наративи“. БТА, разбира се, публикува това. Без контекст що е то новина и как именно професионалният подбор на база обществен интерес и новинарска ценност отделя новините от суровата информация, която се лее в партийните Facebook страници.
Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) реагира веднага, че това издава дълбоко непознаване на журналистическата работа. Медиите не се свеждат до платформи за публикуване на прессъобщения на властта, а журналистите не са просто „стойки за микрофони“, четем в официалната позиция на професионалната организация. БТА не публикува това.
Прочетена през Закона за БТА обаче, грешката е вярна!Защото онова, което АЕЖ – България с основание определя като нежурналистика, е всъщност законовото основание за съществуването на националната информационна агенция на държавна издръжка.
Член 5 задължава БТА да разпространява безвъзмездно официалните актове и съобщения на президента, премиера, парламента, главния прокурор и практически на целия държавен апарат. Нещо повече, член 9 освобождава Агенцията от всякаква редакционна отговорност, когато прави това, стига да цитира точно и в пълнота.
Вътрешните правила, утвърдени от Кирил Вълчев, отиват и по-далеч: съобщенията се публикуват „в пълен обем, във вида, в който са получени“.
Ето ви го златния стандарт. Описан и прошнурован. Не трябва да се учудваме, значи, че сега премиерът Радев викна „равнис“ за всички медии по този явно доказано работещ (за него) модел.
Good night, and good luck, motherf*ckersИсторията на американското предаване „60 минути“ е разказ за механизмите, чрез които се опитомяват медиите. И тези механизми са удивително сходни, независимо от пазара или знамето пред сградата на телевизията. Един текст в стил „Думам ти, дъще, сещай се, журналистическа снахо“ от Дарина Сарелска.Държавен високоговорител с журналистическа карта
То така си беше, ще кажете вие. И ще сте прави – и при Борисов беше същото. Просто този е военен и командите се викат ясно и на плаца. Онзи беше пожарникар и гасеше пожарите в медиите с други достъпни му средства (опразване на столчета, държавна реклама и „размазване“ през регулаторите).
Но да се върнем на журналистиката. За разлика от устава на БТА, в нормалната агенционна журналистика прессъобщението е само източник: проверява се, поставя се в контекст и най-често не става новина само̀ по себе си. Ако не е вярно, даже става обект на разследване.
Професионалните агенции нямат нито задължението, нито лиценза да съобщават безнаказано всичко – дори неистини, само защото ги е изрекъл някой важен. Напротив, много от тях разполагат с цели екипи, чиято работа е да опровергават лъжите на важните (справка: Reuters Fact Check, AFP Proveri).
В БТА не просто няма такива екипи. Няма и стимул за подобно разбиране и практикуване на журналистиката. Законът на практика окуражава липсата на въпроси и безкритичното цитиране. Това е удобна защита за държавния куриер, но е и вграден рефлекс за автоцензура.
Когато не питаш, не рискуваш нищо.Когато препечатваш, не създаваш „наративи“. Защото когато питаш, сравняваш и поставяш в контекст, може да ядосаш точно този, който ти плаща. Законът е превърнал липсата на въпрос и папагалската нежурналистика в начин за оцеляване и в бизнес модел. А за някои, като бонус – очевидно и във възможност за кариерно издигане.
„Няма места.“ Журналистиката след журналиститеАко се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо... Защо стана така – от Дарина Сарелска.Агенция, която никой не купува, но всички плащаме
И тук няма как в наратива да не включим малко арабски цифри (с извинение към вицепрезидента – генерален директор).
Защото именно числата рисуват БТА като любопитен икономически феномен: куха държавна фирма, от която никой не иска да купува, но явно ни е скъпа. Толкова скъпа, че се налага данъкоплатците да плащат двойно – и на входа, и на изхода.
Веднъж осигуряват бюджетната издръжка на радиоточката, тоест явяват се неин собственик по неволя, и втори път – клиент по неволя, защото пак с публични средства се плаща сметката на държавните институции, които са нейни законово задължени абонати. Ето това е бизнес модел!Явно за това говори Кирил Вълчев, когато казва, че вижда БТА като институция на с
