Това са само част от коментарите в социалните мрежи след историческата синя вълна, която заля САЩ на междинните избори във вторник, 3 ноември 2026 г. Както често се случва, никой не успя да предскаже голямата история – дори силно положителните прогнози в полза на демократите не се приближиха до реалността. Американските медии говорят не за вълна, а за цунами. Последвалото цунами от анализи, мнения и прогнози е не по-малко мощно.
Затова ето обобщение за междинните избори в САЩ накратко в десет точки.
Всяка основна демография в САЩ се е преместила към демократите.
Независимо дали разглеждаме населението по пол, раса, възраст или образование, Америка прави рязък завой към Демократическата партия. При мъжете под 30 години преместването вляво е с 38 пункта, при белите американци под 30-годишна възраст е с 30 пункта, а най-голям обратен завой са направили мъжете от латиноамерикански произход под 30 години – 47 пункта по-голяма подкрепа за демократите. Дори белите гласуващи без висше образование, които традиционно подкрепят Тръмп, са се преместили 14 пункта вляво.
Преместване към демократите в избрани групи
Разлика в подкрепата между демократи и републиканци в процентни пунктове: на президентските избори през 2020 и 2024 г. и на изборите за Камарата на представителите през 2026 г.
2020 г. (президентски) 2024 г. (президентски) 2026 г. (Камара)Точката е 2020 г. (президентски избори), завоят е през 2024 г. (президентски избори), стрелката сочи 2026 г. (избори за Камарата).
Д +40 Д +20 Равни Р +20 Мъже от латиноамерикански произход под 30 г. Мъже под 30 г. Бели американци под 30 г. Бели гласуващи без висше образованиеДанни и инфографики: New York Times
Това е най-голямата политическа изборна победа след скандала „Уотъргейт“, заради който през 1974 и 1976 г. републиканците понасят тежко поражение.
Демократите обръщат някогашни бастиони на републиканизма, като Канзас, който не е имал сини представители в Сената и долната камара от почти сто години насам. За последния половин век нито една партия не е вземала повече от две места, спечелени в предишни избори от опозицията с повече от 10 точки преднина. Демократите със сигурност печелят между пет и седем такива места – в Айова, Канзас, Охайо, Южна Каролина, Тексас, като Аляска и Мисури са почти преброени и сигурно също ще се обърнат в синьо.
Компилация от реакциите на политическия журналист и анализатор Стив Корнацки, превърнал се в интернет звезда. Корнацки е сред най-добрите в отразяването на изборите на живо и бе гледан от рекорден брой зрители – 29 млн. души.Седем щата решиха изборите и ще бъдат сред ключовите за президентската кампания след две години.
Канзас избира демократ за последен път през 1932 г. – три години след началото на Голямата депресия, когато Демократическата партия е много различна. Тексас не е бил син от 1988 г. и бе толкова сигурно републикански, че Илон Мъск се премести там, за да избяга от демократите в Калифорния.
Южна Каролина не е променяла цвета си от 2002 г. насам, Айова и Северна Каролина последно гласуват за Обама през 2008 г. Охайо беше традиционно смятан за колебаещ се щат, но оставаше непоколебимо червен през последните шест години. Това обаче може би отново ще се промени. Мейн също е колебаещ се щат с необичайно висока подкрепа за независими кандидати – този път спечелиха демократите.
Успехът на демократите се дължи колкото на неуспеха на политиките на Тръмп – републиканците държаха президентството, долната и горната камара и имат мнозинство от консервативни съдии във Върховния съд, толкова и на смелата стратегия на Демократическата партия, която най-накрая, изглежда, осъзнава грешките си.
Гласовете на Америка – брой 19Америка отива на междинни избори със скъп живот, републиканци с пълни каси и демократи, които още се чудят каква партия искат да имат. В новия брой на бюлетина ни за САЩ Йоанна Елми гледа отвъд изборната аритметика – към залозите за следващите две години.Така или иначе, без много за губене демократите инвестираха сериозни средства в кампании, насочени към места, които Тръмп бе спечелил с огромна преднина през 2024 г. На това се дължат изненадите в Канзас, Южна Каролина и Тексас. Те вероятно нямаше да бъдат толкова големи, ако войната на Тръмп в Иран не бе вдигнала цените на горивата, а хаотичните мита не бяха причината за допълнително поскъпване на живота и стоките. Блокадата на Ормузкия проток доведе не само до трусове в световната енергетика, но и смути доставките на торове, което директно се отрази на земеделците в тези щати.
Реалността надделя над театъра на сенките на идеологическите войни.
Сред причините резултатите от тези избори да са толкова неочаквани е политическото втвърдяване, за което сме говорили и друг път – силното поляризиране на избирателите в две идеологически крайности, от които се излиза трудно. Президентът Тръмп стана емблемата на този феномен: независимо колко скандали, корупция и проблеми породи неговата фигура през годините, изглеждаше, че той има имунитет, защото въплъщаваше идеологическата визия и искания на своя електорат и привличаше и независими избиратели към себе си.
Речта на преизбрания за сенатор на Джорджия Джон Ософ, сочен като един от фаворитите за кандидат-президент след две години. Пълния превод може да прочетете тук.
Избирателите обаче посочиха високите цени, войната с Иран, липсата на достъп до добро здравеопазване и корупцията по високите етажи на властта като основни проблеми. И въпреки че вместо да признаят грешките си, през цялата кампания републиканците отново заложиха на културни войни, говорейки за трансджендъри, страшни мигранти и комунизъм, реалността просто се оказа по-силна.
Тактиката с всяване на страх се превръща в сатира, защото все повече хора виждат, че не отговаря на реалността. Не помогна и това, че президентът до последно беше съсредоточен да убеждава хората, че е най-успешният лидер на САЩ в историята. Както и че собствената му партия така и не успя да му противостои – отчасти защото втвърденият ѝ електорат не позволи, а когато вече бе възможно, политиците просто не реагираха навреме и с достатъчно натиск.
В САЩ десният популизъм не доведе до мащабна промяна, а до корупция, задълбочаване на неравенствата и морален упадък.
След края на Студената война и двете партии претърпяват промени, които отразяват разклащането на обществото: след разочарованието от ерата на Буш-младши и нахлуването в Ирак расте недоверието към институциите и медиите, което кулминира в победата на Обама – първия чернокож президент, през 2008 г.; това пък хвърля в истерия дясното и медийния му балон (добре известна е историята на Роджър Ейлс и Fox News, превърната и в популярен сериал).
По времето на Обама по-екстремните крила на републиканците бавно превземат партията, а Тръмп се появява като последен симптом на болното си време и срутва окончателно умерените фронтове вдясно. След 2000 г. неравенствата в САЩ се задълбочават, финансовата криза и войните в Близкия изток белязват обществото, животът става все по-скъп, средната класа живее все по-трудно, медийният пейзаж се фрагментира, а парите навлизат все по-безочливо в политиката.
Клипът, с който Джош Турек обявява кандидатурата си за Сената в Айова. В него бившият баскетболист, печелил злато за страната си, разказва за заболяването си – вродена спина бифида, причината за която е излагането на баща му на хербицида „Агент Ориндж“, използван от САЩ по време на войната във Виетнам.
Импулсът, който докарва Тръмп на власт, е популистки – той се обявява срещу институциите, системата, обещава да „изчисти блатото“ във Вашингтон. Без повече войни в Близкия изток, по-евтин живот, справедливост. Тези обещания резонират с очакванията на избирателите през 2016 г., въпреки че тогава губи популярния вот.
За завръщането му през 2024 г. пък помага тоталната немощ на демократите да изберат обединяващ кандидат, който да бъде ново лице на партията и да внесе качествени промени – вместо това на власт след пандемията бе Джо Байдън, чийто когнитивен упадък бе отричан системно от партията, преди да стане твърде очевиден. От обещанията на Тръмп обаче минаха десет години, властта никога не е била по-явно корумпирана, а &#
