Вече действително си имаме президентка. Ако доскоро Илияна Йотова заемаше поста на държавния глава само защото Румен Радев го напусна, за да стане премиер, на 1 ноември 2026 г. тя стана първата жена в България, избрана за президент. Следва да отбележим: това се случи, преди „стъкленият таван“ в политиката да е строшен в държави като САЩ и Германия, да не говорим за Русия. Ниската избирателна активност не прави Йотова по-малко президент – такива са изборните правила и те са спазени.

Имаме си президентка. И?Имаме си президентска институция с жена начело, но то е по стечение на обстоятелствата, а не защото сме я избрали и сме решили, че тъкмо нея искаме тъкмо на това място. За жените в българската политика и защо президентКАТА не е пробив – от Светла Енчева.

Според данни от екзитполове за нея са гласували повече жени, отколкото мъже. Тези данни следва да се приемат с едно наум поради сериозното разминаване между резултатите от екзитполовете и от изборите, но с друга информация за профилите на гласувалите, за съжаление, не разполагаме. И все пак, тъй като профилите на гласоподавателите по пол и възраст са аналогични на тези от първия тур, може да предположим, че са по-скоро коректни.

Ала фактът, че жена е избрана за президент, добра новина ли е за жените в България?

Жени антифеминистки в българската политика

Наличието на жени в политиката само по себе си не означава феминизъм. Ето няколко от многото примери за антифеминистки позиции на жени в българската политика:

През 1997 г. се учредява Партията на българските жени (ПБЖ).

През 2001 г. партията, чиято председателка е Весела Драганова, става мандатоносител на политическия проект на бившия цар Симеон Сакскобургготски, през 2024 г. – на проекта на бившия главен прокурор Иван Гешев, а междувременно е участвала във всевъзможни коалиции. Ето едно от основните неща, с които ПБЖ намира за нужно да се представи (оригиналният правопис е запазен):

Въпреки наименованието: Партия на българските жени, идеите не са феминистки, а в традициите на християнството, защитавайки изконните български ценности – родина, дом, семейство, деца, духовни традиции – ценности, чиито най-голям радетел е била и е българската майка.
Настоящата председателка на парламента Михаела Доцова също държи да се знае, че не е феминистка.

Тя споделя това в началото на април 2026 г., когато още е кандидат-депутатка от „Прогресивна България“, в интервю на Мартин Богданов, по-известен с псевдонима Карбовски. Думите на Доцова предизвикаха реакции, след като тя застана начело на Народното събрание, заради един очевиден парадокс. Жена, заела един от най-високите постове в България в резултат на това, че жени преди нея са се преборили първо за правото си да избират, а след това и за правото да бъдат избирани, не се идентифицира с отстояването на равни права от страна на жените.

Но едва ли някоя жена е навредила през последните десетилетия повече на правата на жените в България от бившата председателка на БСП Корнелия Нинова.

Никоя от родните уонаби традсъпруги не може да стъпи на малкия ѝ пръст в това отношение. Борбата на Нинова срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) допринесе за връщането на еманципацията на жените в България с десетилетия назад. Не толкова заради омаловажаването на проблема с домашното насилие, от което потърпевши са най-вече жените, а основно заради отрицанието на социалната значимост на пола.

След успеха на кампанията срещу Истанбулската конвенция вече официално (бетонирано и от Конституционния съд) единствената социална роля на жената е в биологичното ѝ възпроизводство – тоест да бъде майка.

Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен редЕвропейският парламент ратифицира Истанбулската конвенция. Какво точно означава това и какво следва за България от тази ратификация? Светла Енчева обяснява.

Илияна Йотова и феминизмът

За близо десетте си години в Президентството Илияна Йотова би могла да овластява жените в България, като бъде техният глас. Би могла например да популяризира трудовите и социалните права на майките, които не се познават добре. Или Директивата на ЕС за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд. За тази директива, чиято цел е да се осигури прозрачност в заплащането, в България почти не се говореше, преди тя да бъде въведена на 7 юни 2026 г.

Йотова би могла и да възрази на оттеглянето на България от Истанбулската конвенция. Впрочем тя първоначално го направи – на форум за правата на жените разкритикува оттеглянето от Конвенцията. Но скоро след това зае „мултивекторна“ – казано с терминологията на „Прогресивна България“ – позиция по въпроса. Тоест си изми ръцете като Пилат Понтийски, обявявайки се за референдум за Конвенцията. После гласът ѝ по темата напълно заглъхна.

Но през десетте си години в Президентството Йотова не акцентира върху пола си.

С оглед на политическата ѝ кариера стратегията на тази линия на поведение е печеливша. За да стане първата жена, избрана за президент в държава, в която единствената социална роля на жената по конституция е да бъде майка, желателно е да не насочва общественото внимание върху факта, че е жена.

Впрочем единственият път по време на дебата между нея и Андрей Гюров, когато тя се идентифицира с пола си, беше в конституционно „правилния“ контекст – изтъкна, че е майка и баба.

В последно време се наблюдава промяна в единствената характеристика на Йотова, подчертаваща женствеността ѝ – буйната коса. Вече няколко пъти, например на дебата с Гюров и на пресконференцията след победата на втория тур, косата ѝ е частично прибрана назад, което разкрива лицето ѝ, но ѝ придава и по-строг вид.

И Камала Харис, която също се опита да се изкачи от вицепрезидентския до президентския пост, се стараеше да не акцентира върху пола и расата си; не че това ѝ помогна да победи Тръмп.

Камала Харис и трошенето на бариериЩе успее ли Камала Харис да разбие най-високия стъклен таван в САЩ – този на Белия дом, ставайки първата цветнокожа жена президент на Щатите? От Светла Енчева.Между Харис и Йотова обаче има поне две ключови разлики.

Първо, Илияна Йотова се кандидатира за президентския пост скоро след като Румен Радев взе властта, така че можа да се възползва от инерцията от победата на „Прогресивна България“. А Камала Харис се кандидатира в период, когато неодобрението към Джо Байдън беше много високо.

Второ, въпреки че Харис беше в по-лоша изходна позиция от Йотова, правата на жените бяха сред основните теми в кампанията ѝ. Особено репродуктивните права, защото две години по-рано Върховният съд на САЩ прие решение, според което правото на аборт вече не е защитено от Конституцията. Илияна Йотова не само не се застъпва за правата на жените, а и

участва в своеобразно легитимиране на мизогинията.

Тя отказа да даде интервю на множество авторитетни медии, например CNN, но пък даде на Мартин Карбовски (в комбинация с Явор Дачков). Карбовски (както и Дачков), при когото се изредиха и много от политиците на „Прогресивна България“, от години е ретранслатор на пропутински опорни точки и се е превърнал в своеобразна трибуна на новата власт. Морализаторският му патос и позициите му в защита на „традиционните ценности“ обаче са в странен дисонанс с контракултурния му образ в миналото, чиято бунтарщина се изразява не на последно място в откровена мизогиния.

Есето на Карбовски Rape Party, публикувано в „Егоист“ в края на 90-те например, е посветено на „рейпването“ (изнасилването). В него авторът, който пише от свое име, а не от това на литературен герой, нормализира сексуалното насилие над жени:

Всеки мъж е опитвал да рейпва – най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти.

Следват детайлни описания как точно е опитвал и защо не е успял, а за „утеха на феминистите и феминистките“ следва да послужи признанието, че „синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой“. Не става ясно дали според автора „феминистите и феминистките“ трябва да се чувстват спокойни и от това твърдение (оригиналният правопис е запазен):

... една жена трябва да бъде смляна от бой, съсипана психически или заплашена с пистолет, за да успее жалката мъжка технология на изнасилването. Жените са яки в бедрата, гъвкави са, умеят да се извиват и гърчат, юмруците и ноктите им не са за подценяване, ритниците им са страшно оръжие. А и основния проблем на мъжете е, че женските полови органи са вътре в тялото на жената и ако някой много мърда е трудно да уцелиш дупката.

Дори обаче да приемем, че това есе е просто литература, опитите на Карбовски да оневини мъж, изнасилил и убил жена, са реални. Става въпрос за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през 2011 г. За него беше обвинен Николай Русинов – Чеци, впоследствие и осъден. Но междувременно Карбовски му даде трибуна, свидетелства в негова подкрепа в съда и тиражира версията, че клошарят Пламен Трифонов е убил младата жена. Поради това Трифонов, който за разлика от Чеци нямаше защитаващи го приятели, също беше обвиняем.

През 2020 г. пък дизайнерката Миглена Каканаше