През 2013 г. Манчестър Юнайтед се раздели със сър Алекс Фъргюсън като шампион на Англия. Днес клубът, който дълго определяше стандартите във Висшата лига, се бори да намери стабилност дори в собственото си първенство. Спадът е комбинация от много и различни фактори, както и поредица решения, които постепенно размиха идентичността му и превърнаха кризата в клуба в хронично състояние.  Манчестър Юнайтед "пое въздух" през изминалата кампания, но днес изглежда безнадеждно  Оттеглянето на Фъргюсън и напускането на изпълнителния директор Дейвид Гил оставиха празнина, която ръководството така и не успя да запълни. Дейвид Мойс получи трудна задача, но и клубът подцени мащаба на прехода: селекцията, структурата и авторитетът, изграждани с години, не можеха да бъдат прехвърлени автоматично при новия мениджър. Седмото място и раздялата с него след по-малко от сезон бяха първият сигнал, че нещата няма да се случат никак гладко.  Още: Над 70 милиона все още не помагат на Манчестър Юнайтед да излезе от кризата: Карик е изправен пред труден избор При Ед Уудуърд Юнайтед започна да харчи като суперклуб, без в действителност да действа като такъв на трансферния пазар. Ди Мария, Депай, Швайнщайгер, Мхитарян, Санчес, Лукаку, Погба, Санчо, Антони и много други пристигаха за огромни суми, но рядко оправдаваха инвестициите. Някои от тях бяха качествени футболисти,а други - скъпи грешки. Най-големият проблем беше и вероятно все още е в това, че липсва ясна идея какъв профил отбор се изгражда. През тези години Юнайтед продаваше трудно, често губеше играчи без трансферна сума и плащаше високи заплати, които затрудняваха всеки следващ наставник. Междувременно съперници като Сити, Челси и Нюкасъл изградиха спортни отдели с ясно разпределени отговорности, докато на "Олд Трафорд" решенията твърде често се концентрираха около треньора и търговското ръководство. На треньорската скамейка следваше смяна на философии. Луис ван Гаал донесе дисциплина и Купата на Англия, но стилът му не убеди. Жозе Моуриньо спечели Лига Европа и Купата на лигата, завърши втори във Висшата лига, но конфликтите и скандалите предопределиха бъдещето му. Оле Гунар Солскяер върна емоцията и стигна до второ място, но селекцията остана такава, която не му позволи да надгради. Ерик тен Хаг спечели две купи, но отборът продължи да лъкатуши. Рубен Аморим наследи разклатен състав и опита да наложи система, несъвместима с изискванията във Висшата Лига, а раздялата с него през януари 2026 г. продължи цикъла. Майкъл Карик първо изведе отбора до третото място през изминалата кампания, но новият сезон е направо катастрофален: осем точки от десет кръга и 18-о място към днешна дата. Парадоксът е, че през всичките тези 13 години манчестърци разполагат с огромен бюджет и възможности. Семейство Глейзър и сър Джим Ратклиф похарчиха над два милиарда паунда за играчи през този период, но резултатите остават плачевни. А най-лошото за тима от "Олд Трафорд" е, че сякаш шампионският манталитет остана някъде безвъзвратно в миналото. И днес е по-трудно от всякога да бъде възстановен.  Още: Експериментът "Карик" завърши без успех: Заместникът му притежава всичко, за да върне титлата в Манчестър