В седмицата преди президентския балотаж правителството на Румен Радев действа на три фронта, за да осигури победата на действащата президентка Илияна Йотова на 1 ноември. Обединява ги една дума – 

сигурност.

Кабинетът обеща по-социален бюджет за 2027 г. и непроменени цени на тока и парното до следващото лято. Премиерът се включи открито в предизборната агитация с предупреждението, че победа на Андрей Гюров може да въвлече България във война. От сметките на домакинствата до националната сигурност – управляващите предлагат бонус пакeт „Защита“.

Причината е оспорваният резултат от първия тур. Йотова изпревари Гюров само с 42 719 гласа, или 2,8 процентни пункта, въпреки прогнозите за двуцифрена преднина. Затова и голямо значение придобиват онези малко над 190 000 гласа за двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин, чийто резултат надхвърли този на „Възраждане“ на парламентарните избори през април. Тогава изгряващата „Прогресивна България“ (ПБ) привлече гласове от много партии и „Възраждане“ беше особено ощетена. Сега ПБ ще направи опит да си върне част от тях.

Залогът за Радев е голям. Със собствено парламентарно мнозинство и правителство той се стреми да запази и президентската институция в политическата си орбита. Така ще е сигурен в утвърждаването на „тримата големи“ – главен прокурор и председателите на ВАС и ВКС, които бъдещият Висш съдебен съвет, доминиран от негови членове, ще избере. (Тук е редно да се направи уговорката, че възможността Йотова да се еманципира от Радев, ако бъде избрана, не е за подценяване.) 

Какъв национален хоризонт чакаме от президента?Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.

Мирът като предизборно оръжие

Тази седмица управляващите решиха да хванат страха за рогата. На 26 октомври Радев обяви, че българите ще избират „между мира и войната“ и „между демокрацията и корупционния модел на сглобката“. Той свърза Гюров със споразумението за сътрудничество с Украйна, подписано при служебното му управление. Макар че собственото правителство на Радев не го прекрати, но няма и да го изпълнява. 

Андрей Гюров беше представен като олицетворение на двойна заплаха – за мира и за демокрацията.

Изявлението предизвика и скандал за използването на държавен ресурс в предизборната кампания. Радев не само призова „Нека да гласуваме за Илияна Йотова“, но думите му бяха разпространени чрез официалния сайт и информационните канали на Министерския съвет. Инициативният комитет на Гюров и Кандев сезира ЦИК, а впоследствие постъпиха 104 сигнала за предполагаемо нарушение на Изборния кодекс. 

След близо осемчасово заседание Комисията не установи административно нарушение с минимално мнозинство от 8 срещу 7 гласа – решение, което „Демократична България“ ще обжалва. 

Надмощието осигуриха седемте членове на ПБ заедно с представителя на „Възраждане“. Така управляващите получиха подкрепа от националистическата партия, за да не бъде санкционирана предизборната агитация на премиера чрез правителствените канали. 

На 28 октомври при посещение в Пазарджик самата Йотова нарича политическите си опоненти „войнолюбци“. Така предизборният спор вече не е между различни политики за сигурност, а между самопровъзгласилите се защитници на мира и противниците им, на които се приписва желание за война.

За доказателства никой не пита – достатъчно е да се посочи врагът.

Страхът е стар политически инструмент. Когато изборите бъдат представени като спасение от война, разговорът за правомощията и качествата на бъдещия президент отстъпва пред въпроса кой ще предпази страната от заплахата. А когато властта посочва едновременно опасността и спасителя, задава условията на самия избор. 

В кампанията за парламентарните избори през април 2026 г. Виктор Орбан представи вота в Унгария като избор между война и мир, внушавайки, че победа на опозиционната „Тиса“ ще въвлече страната в конфликта в Украйна. Две години по-рано в Словакия Петер Пелегрини, подкрепен от премиера Роберт Фицо, спечели президентските избори срещу Иван Корчок, представян в кампанията като „кандидат на войната“. И в двата случая страхът от въвличане във военен конфликт беше използван като предизборен аргумент.

Гюров отхвърли обвиненията в интервю за bTV на 28 октомври. Той заяви, че никога не е предлагал изпращане на български войници в Украйна, настоя за прекратяване на бойните действия с гаранции за сигурността и обвини Радев, че е поел кампанията на Йотова на „ръчно управление“.

Нищо ново в дебата по БНТ

В единствения телевизионен дебат Йотова трябваше да защити не само собствената си кандидатура, но и тезата на Радев, че на 1 ноември българите избират между мира и войната. Тя повтори обвиненията за 10-годишното споразумение с Киев, подписано от служебния кабинет на Гюров, заедно с фалшивите внушения за изпращане на български войници в Украйна като част от мироопазващи сили в рамките на т.нар. Коалиция на желаещите. Защити и 13-годишния контракт с „Боташ“, сключен от правителство, назначено от Радев.

Така един документ за сътрудничество в областта на сигурността беше представен като опасност, докато договорът, който обвързва България с дългосрочни финансови задължения, получи политическа защита. 

Гюров обясни, че става въпрос за рамково споразумение и при изпълнение всяка клауза от него ще се одобрява от парламента.

По-същественото противоречие обаче беше другаде: Йотова настояваше за мир чрез преговори с Русия, но отхвърляше временното прекратяване на огъня, защото Москва нямало да се съгласи. Така волята на агресора се превърна в отправна точка на предложението за мир. 

Гюров оспори противопоставянето „мир или война“, назова Русия като агресор и настоя, че прекратяването на бойните действия без надеждни гаранции за сигурността не означава траен мир. Той защити необходимостта България да действа заедно със съюзниците си, вместо да превръща подкрепата за Украйна в заплаха за българските граждани.

Различията проличаха особено силно и в поведението им. Йотова беше самоуверена, на моменти назидателна, с категоричността на политик, свикнал да има последната дума. Гюров изглеждаше непринуден, но и непохватен и на моменти с накъсана мисъл, но не прие да бъде поставен в ролята на кандидат на войната. 

Никой от двамата не призна за преговори с партийни лидери. Йотова обаче използва темата, за да упрекне Гюров за „сглобката“ и да постави въпроса за евентуална подкрепа от ДПС и Пеевски. Тази опорна точка е в употреба и от премиера, и от политици и други говорители на ПБ. 

Гласове „на склад“

Предизборната реторика е нагнетявана и от примамката „как да приберем избирателите на отпадналите кандидати“. Костадинов–Волгин получиха близо 191 000 гласа, а Ивелин Михайлов – почти 58 000. Общият им резултат е почти шест пъти по-голям от разликата между Йотова и Гюров. Тези гласове не могат да се прехвърлят по партийна команда, но обясняват вниманието към националистическия и евроскептичен електорат, който се явява и резервоарът от гласове за Йотова.

Седмият президент и сделките за власттаКак Борисов и Пеевски губят влияние, Радев се стреми да го разшири, а балотажът ще покаже дали страната върви към ново противопоставяне, или към концентрация на властта. Коментар от Емилия Милчева.

Костадинов отхвърли подкрепа за Гюров, без да призове да се гласува за Йотова. Според него симпатизантите на „Възраждане“ ще избират между нея, негласуването и „Не подкрепям никого“. Любопитното е, че той оспори и противопоставянето между мир и война, като припомни, че правителството на Радев е продължило действието на споразумението с Украйна, подписано при Гюров. 

За част от избирателите на „Възраждане“ Йотова е твърде „европейска“. Някои от тях вероятно помнят как на 24 февруари, на четвъртата годишнина от руското нахлуване в Украйна, тя заяви: 

Още от първия момент нашата позиция беше категорично ясна – ние говорим за агресия и за агресор.

По-късно смени тази категоричност с избягването да назове Русия като агресор след атаките с дронове в Черно море.

Страхът от война – част от политическия арсенал в Европа, е и целенасочено използван инструмент в руските операции по дезинформация. Разследване на The Insider, публикувано на 21 октомври, разкрива документи от операцията „Допелгенгер“ (букв. „Двойник“), от които става ясно, че сред задачите на кремълската пропаганда е създаването на „ядрена психоза и внушения, че подкрепата за Украйна приближава Европа до война“. За различни европейски държави са разработвани послания като „чужда война“ и „Европа се нуждае от мир“. Това показва колко близо до вече готови пропагандни внушения може да се окаже предизборната реторика, която представя подкрепата за Украйна като заплаха за мира. Да си спомним и колко често РD