Парламентът прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите на компании от шест сектора през 2027 г. Правителството очаква мярката да донесе 800 млн. евро допълнителни приходи в бюджета, но още преди окончателното приемане на текстовете управляващите подготвят промени в механизма за изчисляване на данъка.

Снимка: Envato

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • Законопроектът беше подкрепен единствено от управляващата „Прогресивна България“, докато представители на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха против.
  • Новият данък ще обхване банки, застрахователни дружества, търговци с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
  • Предложеният размер на данъка е 33%, като според внесените текстове той ще се начислява върху разликата между печалбата за 2027 г. и средната печалба за периода 2020-2025 г., увеличена с 20%.
  • За търговците с храни е предвиден праг от най-малко 5 млн. евро нетни приходи от продажби за 2026 г. Обсъжда се обаче повишаване на прага и промяна на формулата за изчисляване на свръхпечалбата.
  • Данъчно задължените компании ще трябва да правят месечни авансови вноски.
  • Предвижда се и контролен механизъм срещу изкуственото намаляване на облагаемата печалба през 2027 г. чрез съпоставяне на счетоводния финансов резултат и нетните приходи от продажби за 2025, 2026 и 2027 г.

ГОЛЯМОТО ЧИСЛО

800 млн. евро. Толкова допълнителни приходи очаква правителството от данъка върху свръхпечалбите през 2027 г. Мярката е сред основните инструменти за ограничаване на бюджетния дефицит и представлява приблизително 0.57% от БВП според правителствените разчети.

ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Данъкът върху свръхпечалбите е част от по-широк пакет мерки на правителството за свиване на бюджетния дефицит, чийто общ очакван ефект е около 2 млрд. евро.

Още при обсъждането на законопроекта на първо четене обаче стана ясно, че управляващите работят по промени в начина, по който ще се определя облагаемата свръхпечалба. Обсъжда се и повишаване на прага за компаниите, които ще попадат в обхвата на новия данък.

Има и друг проблем – събираемостта. По време на дебатите представители на опозицията предупредиха, че планираните 800 млн. евро може да не бъдат събрани, а засегнатите компании биха могли да прехвърлят допълнителните разходи върху потребителите чрез по-високи цени.

От управляващата „Прогресивна България“ обаче са категорични, че подобно поведение би било аргумент за допълнителни проверки за евентуални картели.

Министерството на финансите вече провежда консултации с представители на някои от засегнатите сектори с цел изработване на работеща формула за облагане.

КАКВО ОЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ

Законопроектът включва и други изменения в корпоративното данъчно облагане.

Предвижда се увеличаване на прага за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи от 700 лв. на 1000 евро. Срокът за пренасяне на данъчни загуби се удължава от 5 на 10 години, като използването им ще бъде ограничено до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Промени се предлагат и при ваучерите за храна. Максималната месечна стойност, която работодателите могат да предоставят, се увеличава от 102.26 на 200 евро, но сумата над досегашния праг ще се облага със 7% окончателен данък.

Сред предложенията е и въвеждането на ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.

The post Парламентът одобри на първо четене 33% данък „свръхпечалба“ за шест сектора first appeared on Forbes България.