България заема 49-о място сред 132 държави по условия за социална мобилност, показва ново международно изследване на Archbridge Institute. Страната ни се представя сравнително добре по икономическа свобода и предприемачество, но корупцията в съдебната система, административните тежести и слабото гражданско участие ограничават възможностите за социално израстване.

Снимка: Envato

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • България получава оценка от 6.21 точки по десетобалната скала в първото глобално издание на индекса Social Mobility Around the World, публикувано на 9 ноември 2026 г. Страната се нарежда непосредствено след Унгария (48-о място) и пред Молдова (50-о място). Румъния заема 46-а позиция, а Гърция е на 33-о място.
  • Изследването оценява доколко социалната и икономическата среда позволява на хората да подобряват положението си независимо от семейния произход. Индексът включва три основни направления – предприемачество и икономически растеж, институции и върховенство на правото, образование и гражданско общество.
  • България се представя най-добре в категорията „Предприемачество и растеж“, където заема 45-о място. По отношение на образованието и гражданското общество страната е 52-ра, а най-слабото ѝ представяне е при институциите и върховенството на правото – 57-о място.
  • Сред силните страни на българската икономика са сравнително ниските данъци, които поставят страната на 22-ра позиция в света, ниските мита – 23-то място, и законовата защита на правото на собственост – 31-во място.
  • Същевременно България заема едва 112-о място по отчетност на магистратите и 102-ро по показателя за корупция в съдебната система. Регулаторната тежест върху бизнеса я поставя на 88-а позиция, а държавното участие в икономиката – на 81-ва.
  • Друг сериозен проблем е ниското гражданско участие. България е на 118-о място по доброволческа дейност и на 107-о по дял на хората, които са помогнали на непознат през последния месец. В същото време страната заема престижното шесто място в света по участие на жените в гражданското общество, показва анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ).

ВАЖЕН ЦИТАТ

„Независимо къде живеят, всички заслужават шанс за социално израстване и по-добър живот“, посочва Джъстин Кале, главен икономист на Archbridge Institute и водещ автор на изследването.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Социалната мобилност измерва възможността човек да подобри икономическото и общественото си положение, без успехът му да е предварително определен от доходите, образованието или социалния статус на неговите родители.

Новото изследване на Archbridge Institute не измерва директно дали децата печелят повече от родителите си, а анализира условията, които създават възможности за подобно израстване. Данните в индекса са за 2024 г., а класацията е публикувана през 2026 г.

Начело на световната класация е Швейцария с 8.51 точки, следвана от Дания с 8.46 и Норвегия с 8.32. САЩ заемат четвърто място, а Нова Зеландия допълва челната петица.

Естония е най-добре класираната държава от Централна и Източна Европа – на седмо място в света, изпреварвайки редица от най-развитите западноевропейски икономики.

За България резултатите разкриват съществено противоречие. Страната разполага със сравнително благоприятна данъчна среда и законови гаранции за частната собственост, но качеството на институциите и практическото прилагане на законите остават сериозна пречка.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ) правото на собственост е сравнително добре защитено законодателно, но България се нарежда едва на 82-ро място по неговата защита на практика.

Това означава, че формалното наличие на икономически свободи не е достатъчно, ако бизнесът и гражданите не могат да разчитат на ефективни институции и предвидима правна среда.

ДОПИРАТЕЛНА

Изследването очертава няколко възможни посоки за подобряване на социалната мобилност в България. Сред тях са по-ефективен контрол и отчетност в съдебната система, ограничаване на корупцията, намаляване на административната тежест и по-добра интеграция на дигиталните услуги за бизнеса.

Друг потенциален фактор е разширяването на гъвкавите форми на заетост, включително работа на непълно работно време и с плаващ график. Според анализа на ИПИ подобни възможности могат да улеснят навлизането на младите хора на пазара на труда и да създадат по-добри предпоставки за увеличаване на доходите им.

Основният извод от международното изследване е, че възможностите за социално израстване зависят не само от икономическото развитие, но и от качеството на институциите, образованието и обществените отношения. За България това означава, че подобряването на бизнес средата трябва да върви успоредно с реформи във върховенството на правото и гражданското общество.

The post България е 49-а в света по социална мобилност first appeared on Forbes България.