Той постави ръка на коляното ѝ и леко го погали с палец. Не, не на нейното коляно. А на коляното на онази, чието име тя забрави веднага, след като го чу. На онази, чието име беше като една от сложните математически формули, които ти трябват само за някой изпит, а след това са непотребни. А тази вечер, тук, с приятелите им - тази вечер беше нейният изпит. Изпит, на който сама се подложи, за да докаже на себе си, на него, на общите им приятели и на онази, чието име съвсем скоро щеше да бъде излишно, че тя го е преживяла. >>>