Основното в случая е, че текстовете на Далчев се разглеждат като философски, като съдържащи смисли, които резонират с редица онтологико-епистемологични идеи от началото на ХХ век, и моята цел е някаква част от тях да бъдат извадени наяве, да бъдат осветени в определена степен. Това не означава, че философското в поезията и изобщо в мисловността на Далчев се изчерпва с очертаното по-горе направление, защото в нея са стаени още много пластове, идеи, чийто генезис трябва да търсим в идейния свят на Бергсон, Унамуно, Хайдегер, Сартр и др. >>>