Къде? В магичните далнини на мечтите ми, отначало доста смътно, почти невъзможно; постепенно очертаващо се и видимо; и накрая реално, тъжно и безкрайно похабено, право пред мене се яви на своето възвишение онова, което предугаждах: замъкът без стил, без епоха, без предтечи, а сред запуснатостта на мебелите, на черните и жълти канапета, на копринените акажута - днешният вестник, дъхтящ на мастило и прясна целулоза, разгънат пред празен стол, докато чаят димеше, поднесен на масата в изящна чаша. >>>