Поредният сатиричен удар на писателя Иво Сиромахов освети лингвистичната нищета на съвременното общество. Под прицел се оказаха модерните клишета, с които всекакви псевдоинтелектуалци се опитват да придадат тежест на сивото си ежедневие.

Съвременното българско общество отдавна страда от тежка форма на езиково раздвоение. От една страна е прогресиращата функционална неграмотност, а от друга – агресивното навлизане на претенциозен, зле преведен от английски език корпоративен и психоаналитичен жаргон. В събота, 7 ноември 2026 г., писателят и драматург Иво Сиромахов публикува в личния си фейсбук профил брутална езикова дисекция, озаглавена с изтънчена ирония: „10 фрази, които ви правят интелигентни“.

Публикацията моментално придоби вирусен характер, събирайки хиляди споделяния и коментари от потребители, уморени от ежедневното общуване с хора, чийто езиков капацитет се изчерпва с десетина заучени фрази от социалните мрежи и тиймбилдингите. Сиромахов буквално разкости т.нар. „модерни изрази“, показвайки как зад претенциозната фасада на думите най-често се крие абсолютна липса на реално съдържание, собствено мнение и елементарна грамотност.

Десетте стълба на псевдоинтелектуалния конформизъм

Списъкът на Сиромахов съдържа думи и изрази, които са се настанили толкова трайно в софийските офиси, кафенета и телевизионни студиа, че вече се приемат за задължителен етикет за социален статус. Писателят подрежда десетте най-фрапантни езикови паразита, които използваме ежедневно:

  1. „ОК съм с това“ (или неговата пасивно-агресивна версия „не съм ОК с това“)
  2. „Трябва да го изкомуникираме“
  3. „Не е моето“
  4. „Уникално“
  5. „Извън зоната на комфорта“
  6. „Случвам нещата“
  7. „Влизам в обувките ти“
  8. „Това ми е ред флаг“
  9. „Реално“
  10. „В токсична връзка“

Всички тези фрази формират лингвистичен щит. Чрез тях съвременният градски номад избягва риска да каже простото и директно: „харесва ми“, „не съм съгласен“, „сгреших“ или „мързи ме“. Използването на английски калки като „ред флаг“ (red flag) или псевдо-психологически клишета за „токсичност“ и „зони на комфорт“ има за цел да превърне най-обикновени, банални житейски ситуации в драматични интелектуални процеси.

Анатомия на езиковия мързел

Защо това е важно? Езикът е огледало на мисленето. Когато мисленето е мързеливо, шаблонизирано и подведено под общ знаменател от алгоритмите на ТикТок и Инстаграм, езикът се свива до сглобяеми модули. Човек, който постоянно „случва нещата“, всъщност най-често не върши нищо конкретно, а мениджърът, който настоява „да изкомуникираме проблема“, просто се опитва да прехвърли отговорността на следващия оперативен съвет.

Модерна фраза (Жаргон)Какво си мисли кандидат-интелигентът, че казваКакво реално чува страничният наблюдателСоциокултурен ефект„Влизам в обувките ти“„Аз притежавам висша форма на емпатия и разбиране.“„Използвам евтин терапевтичен клиширан лаф.“Замяна на истинското съчувствие с протокол„Това ми е ред флаг“„Анализирам психологическите рискове в детайл.“„Прекарал съм твърде много часове в социалните мрежи.“Инфантилизация на личните взаимоотношения„Случвам нещата“„Аз съм динамичен лидер с висок ROI ефект.“„Нямам представа как да дефинирам дейността си.“Размиване на реалните трудови резултати„Уникално“„Оценявам изкуството или обекта като феномен.“„Речникът ми е твърде беден за друго прилагателно.“Обезценяване на истински стойностните неща

Парадоксът, който Сиромахов улавя с хирургическа прецизност, е, че тези фрази се използват именно от хора, които изпитват панически страх да не изглеждат нелепо или простовато. Стремежът им към елитарност обаче постига точно обратния ефект – превръща ги в еднакви, лесно предвидими езикови клонинги, чиито разговори приличат на лош превод от брошура за личностно развитие.

Реалистичният финал: Завръщане към простите думи

Сатирата на Иво Сиромахов е важна сигнална лампа в епохата на тотална дигитална унификация. Интелигентността не се измерва с количеството чуждици на квадратен метър реч, нито с умението да опаковаш мързела си в „токсични връзки“. Тя изисква яснота, смелост и богатство на езика.

Ако искаме реално да спрем ерозията на българското слово, е крайно време да изхвърлим „обувките“, в които постоянно влизаме, и да започнем да наричаме нещата с истинските им, прости имена. Всичко останало е евтин пиар на гърба на граматиката, който може и да звучи „уникално“ в някой корпоративен чат, но оставя траен „ред флаг“ за всеки, който все още има капацитета да мисли самостоятелно.

Екип на Novinite24.bg

Материалът Речникът на фалшивия елит: Как корпоративният новоговор се превърна в параван за умствена летаргия е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.