Франция настоява Германия да изясни при какви условия би използвала ракетите си с голям обсег в случай на военен конфликт с Русия. Париж се опасява, че неясните правила за прилагането на тези оръжия могат да доведат до погрешна преценка от страна на Москва и неволно да тласнат Европа към ядрена война, пише Financial Times. Двете страни водят разговори за съгласуване на германската доктрина за използване на оръжия за т.нар. дълбок прецизен удар (Deep Precision Strike – DPS) с френската стратегия за ядрено възпиране.
Основното притеснение на френската страна е, че удар по руска цел с конвенционално оръжие може да предизвика ядрен отговор, ако Кремъл възприеме атаката като заплаха от по-голям мащаб. Френски представител предупреждава, че Русия може да не разчете правилно посланието и така да се стигне до преминаване на ядрения праг, без участниците в конфликта да осъзнаят навреме опасността.
Тревогите на Париж идват на фона на мащабното превъоръжаване на Германия и други европейски държави, сред които Великобритания, Полша, както и страните от Северна и Балтийска Европа. Целта е да се засили възпирането срещу Москва и да се намали зависимостта от американските гаранции за сигурност, които при президента Доналд Тръмп изглеждат все по-несигурни.
Берлин разработва и придобива различни ракетни системи с наземно базиране и обсег от 500 до над 2000 км. Те биха позволили на германските въоръжени сили да поразяват цели дълбоко на руска територия. Това е част от амбицията на Германия да поеме водеща роля в укрепването на европейската отбрана след руската инвазия в Украйна.
Нарастващият арсенал обаче поставя въпроса не само с какви оръжия ще разполага Европа, но и кой ще решава кога да ги използва, какви цели ще бъдат атакувани и как Москва би реагирала.
Франция обсъжда ядрената си стратегия и с други европейски държави, след като през март президентът Еманюел Макрон предложи разговор за това как френският ядрен арсенал може да допринесе за защитата на съюзниците. Особено внимание обаче се отделя на Германия заради огромните ѝ разходи за отбрана – 780 млрд. евро за петте години до края на 2030 г., както и плановете за ускорено превъоръжаване.
В Париж има опасения, че концепцията на Макрон за „предно ядрено възпиране“ може да постави Франция в ситуация да носи отговорност за удари, извършени от нейни партньори. Според френски представител, запознат с разговорите, ако една държава допусне съюзник на своя територия, тя трябва да поеме и отговорността за действията му.
Френските представители смятат, че страната им е натрупала специфичен опит в ядреното възпиране и е изградила негласни правила за поведение и комуникация в подобни ситуации. Германия обаче няма същата историческа практика. Затова Париж настоява за ясна и публично формулирана доктрина, която да не оставя място за погрешни сигнали към Русия.
В Берлин също признават необходимостта от общи правила. Високопоставен германски представител заявява пред Financial Times, че европейските столици трябва да имат съгласувано разбиране за различните степени на ескалация при евентуален конфликт. По думите му именно Германия е започнала преди три години дискусията за укрепване на конвенционалното възпиране срещу Москва.
Според него придобиването на оръжия за дълбоки прецизни удари от самото начало е трябвало да бъде съпроводено с общо разбиране как и при какви условия те могат да бъдат използвани. Разговорите на високо равнище обаче са били забавени заради вътрешния дебат във Франция за бъдещето на ядрената ѝ стратегия. Сега те набират скорост.
Един от възможните резултати е обща декларация на Германия, Франция и Великобритания, която да очертае съвместния им подход. Засега обаче подобно споразумение не е непосредствено предстоящо. Британски представители също омаловажават опасенията на Париж, като посочват, че стратегическата култура на Германия се променя бързо и Европа трябва да се съобрази с това, вместо да се придържа към старите представи за германската военна политика.
Великобритания, която заедно с Франция е единствената друга европейска ядрена сила в НАТО, води паралелни разговори с Берлин. Двете държави планират съвместно разработване на оръжия с обсег над 2000 км в рамките на двустранно споразумение за отбрана от 2024 г. Обсъжда се и възможността Франция да се присъедини към програмата.
Още по темата:
„Шпигел“: В Русия все по-често говорят за възможна ядрена война
Материалът FT: Докато Германия се въоръжава, Франция не изключва ядрена ескалация с Русия е публикуван за пръв път на ВАРНА новини.