Европейски проект за 4,59 млн. евро остава без работеща система

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) поиска пълна финансова и институционална отчетност за неизпълнения проект за интелигентна транспортна система на автомагистрала „Тракия“. Искането е отправено часове след тежките верижни катастрофи по трасето на 10 ноември 2026 г., се казва в официална позиция на неправителствената организация, разпространена от БТА.

Според ИПБ трагичните инциденти отново поставят въпроса защо по една от най-натоварените магистрали в България няма цялостна система за ранно предупреждение и управление на трафика. Организацията подчертава, че европейско финансиране за такава система е осигурено преди близо десетилетие.

Какво е било планирано по проекта

По данни на ИПБ проектът предвижда изграждане на 40 електронни информационни табла с дистанционно управление в реално време. В обхвата са заложени и камери за наблюдение на трафика и измерване на средната скорост.

Проектът включва още сензори за претегляне на преминаващи автомобили и тежкотоварни камиони в движение. Планирано е и внедряване на интелигентна система за автоматично разпознаване на инциденти и управление на потоците от автомобили.

В договорените дейности влиза и пълна модернизация на тунел „Траянови врата“, посочват от организацията.

Хронологията: от еврофинансиране до прекратен договор

ИПБ съобщава, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е получила европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ на 12 декември 2016 г. Общият договорен ресурс по проекта е 4 593 245 евро с ДДС.

През 2017 г. проектът е вписан в регистъра на обществените поръчки с процедура № 00044-2017-0101. Според изложеното в позицията реалното подписване на договора е станало на 23 март 2020 г., когато АПИ е сключила договор № Д-36 с обединението ДЗЗД „ИТС Тракия“.

Стойността на поръчката е 3 712 490 евро без ДДС, а крайният срок за изпълнение е определен до 30 юни 2022 г.

ИПБ посочва, че по протокол от заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма от 11–12 май 2022 г. пътната агенция вече е уведомила управляващия орган за предстоящо прекратяване на проекта. Като причини са посочени нерешени съгласувателни и финансови проблеми.

Организацията отбелязва, че към онзи момент страната е била управлявана от редовното правителство на Кирил Петков, а не от служебен кабинет.

През август 2023 г., според ИПБ, Министерството на транспорта в официален доклад за напредъка по внедряването на интелигентните транспортни системи е потвърдило, че проектът не е изпълнен. Посочено е и че договорът с изпълнителя е прекратен чрез допълнително споразумение.

Какви отговори иска ИПБ от АПИ и МРРБ

ИПБ подчертава, че планираната система е трябвало да бъде инструмент за своевременно предупреждение при сложна пътна обстановка. Според експертите тя е щяла да дава информация за опасности и внезапно влошаване на видимостта при мъгла или дим, както и данни за произшествия и задръствания в реално време.

Организацията уточнява, че не твърди, че системата непременно би предотвратила трагедията от 10 ноември. ИПБ обаче настоява, че е имало конкретен проект с такива функции, който не е реализиран, и че обществото има право да знае защо.

Сред шестте искания на ИПБ са АПИ да публикува първоначалния договор, всички допълнителни споразумения и точната дата на прекратяването. Организацията иска и пълна финансова равносметка, включително колко евро са изплатени, за какви дейности и каква част от европейското финансиране е загубена или пренасочена.

ИПБ пита и дали има частично изпълнени и приети дейности, както и къде се съхраняват евентуално закупените камери, табла и сензори. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и АПИ се очаква обяснение защо след прекратяването през 2022 и 2023 г. не е осигурена алтернативна реализация на системата.

Организацията настоява и за незабавна проверка на всички действащи системи за наблюдение, метеорологичен мониторинг и предупреждение по автомагистрала „Тракия“. ИПБ иска и установяване на институционалната отговорност на правителствата, които са имали възможност да спасят или заменят проекта.