ЦСКА на Маркус Гиздол бързо се превърна в символ на агресия, висока преса, борба и много, много тичане. Всички тези характеристики са налице и често се коментира тяхното приложение в офанзивно настроената промяна на тима. Безспорно "червените" създават повече положения, доминират и цялостно създават усещането, че са надградили спрямо играта си при Христо Янев, но най-големият успех на немския специалист е друг и често остава в сянка на офанзивните постижения.  ЦСКА е допуснал едва два гола в четири шампионатни мача при Гиздол  Вероятно всички са чували клишето "атаката печели отделни двубои, но защитата печели трофеи". И историята неведнъж е доказвала, че това е безспорен факт. Ако трябва да направим препратка към Висшата Лига на Англия, колкото и по-напред да е тя във всяко едно отношения от родния елит, ще разберем, че Арсенал стана шампион през миналата кампания най-вече на солидната си игра в отбрана и след това благодарение на ефективността си при статични положения. Е, днес в ЦСКА нещата изглеждат сходни.  Настроенията сред "червените" привърженици са, че тимът изглежда далеч по-смело по време на европейските си вечери, а освен това рекордните шампиони победиха трите си най-големи съперника у нас само в рамките на месец. ЦСКА 1948, Лудогорец и Левски преклониха глава пред "армейците", но причината не се крие само в добрата работа на тима в атакуващ план. Статистиката сочи, че откакто Маркус Гиздол пое тима, ЦСКА е допуснал две попадения в шампионатните срещи. И това се случи при дебюта на бившия наставник на Хофенхайм в гостуването на стадион "Витоша" в Бистрица, където за всеки един български тим е изключително трудно да спечели. Но ЦСКА го прави и то със солидна успеваемост. След това дойдоха и двубоите с Лудогорец, Славия и Левски, където момчетата на Гиздол демонстрираха отличен футбол, изпълнен със съдържание и покриващ сериозен процент от най-модерните европейски стандарти. При това без да допуснат попадение.  И "тайната" зад тази стабилност изглежда се крепи на няколко основни стълба. От една страна участията на Диниш Алмейда доказаха първо, че клубът сгреши много, че не го взе веднага през лятото, ако е имал подобна възможност и второ, че полузащитата и по-специално хората, отговарящи за предмостието на отбраната изведнъж се "преродиха". Хора като Жордао, Панайотов и Гбамен покриват огромен периметър, печелят огромен процент единоборства и носят спокойствие за хората около себе си. Алмейда донесе опит и класа в центъра на защитата, а участието му позволи на Гиздол да използва Гбамен в средата на терена, където африканецът изглежда дори по-полезен със своето хладнокръвие, техника и физическа мощ. Целият отбор на ЦСКА участва по-дейно и в двете фази, а това гарантира сериозни проблеми за всеки един съперник в България. Разбира се, представянето в Европа също покрива високи стандарти, но там класата на съперниците е от съвсем друго ниво и за да има реален резултат "червените" ще трябва да осигурят още няколко качествени играчи, най-вече в зоната на външните полузащитници, ако искат да могат да се надиграват истински. В крайна сметка обаче Лига на конференциите е до време, а бленуваната шампионска титла вече изглежда като постижима от тима цел. Особено ако защитата остане толкова компактна и ефективна. Защото атакуващите играчи вече доказаха, че са взаимозаменяеми и двубои като този срещу Славия без отбелязн гол са по-скоро изключение и рекордните шампиони често могат да разчитат на огромна ефективност пред вратата на всеки съперник у нас.