Съдът отмени заповедта за прекратяване служебното правоотношение на АПИ със Стамен Савов на длъжност „директор на областно пътно управление – Русе

Състав на Административен съд – Русе отмени заповед № ЧР-СП-1101 от 25.06.2026 г., издадена от председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение със С. от гр. Русе, на длъжност „директор на областно пътно управление – Русе“, с присъден ранг І младши, считано от 26.06.2026 г. въз основа на доклад с вх. № 93-00-4211 от 25.06.2026 г. от член на управителния съвет на АПИ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Съдът намира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон.

В заповедта на практика не се съдържат фактически основания, които са послужили за издаването й, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.

В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон.

В процесната заповед липсват мотиви и не е посочено в какво точно се състои обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения.

Посочването на правното основание и декларативно заявеното, че на служителя липсва инициативност, комуникативност, ефективност и резултатност при изпълнение на служебните му задължения, всъщност се приравнява на пълната липса на мотиви, в какво се състои тази обективна невъзможност.

На следващо място, бланкетното посочване, че чрез действията и бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, представлява липсата на мотиви и препятства правото на защита на държавния служител да обори фактическите основания в заповедта, доколкото такива въобще не са изложени. Аналогично и по отношение на останалите твърдени фактически обстоятелства, които обаче реално не са подкрепени от каквито и да било доказателства.

При това положение, липсата на мотиви, които да сочат за обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Следва да се посочи, че е налице и нарушение на материалния закон.

Спорът по делото касае наличието на основанията по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение и по-конкретно наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл постановява, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме).

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието „обективна невъзможност“, прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право.

Съгласно константната съдебна практика, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни предпоставки:

1/. да е създадена нова фактическа обстановка;

2/. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и

3/. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението

В този см. например решение № 9296 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 2490/2020 Г., V-то отд. на ВАС.

Т.е. в този случай се касае за безвиновно поведение на държавния служител.

В случая посочените от органа по назначаване бланкетни фактически основания за издаване на заповедта, базиращи се на липса на ефективност, комуникативност и т.н., не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си.

Неизпълнението и некачественото изпълнение на служебните задължения не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а от неправомерни действия на служителя, изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

В случая конкретни фактически обстоятелства относно твърдяната обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения липсват.

В приложената и приета от съда административна преписка не се съдържат доказателства, които позволяват да се установи конкретна фактическа обстановка, която се субсумира в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е обща и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й.

Издателят на заповедта не се позовава на настъпила промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност, която да води до обективна и безвиновна невъзможност за служителя да изпълнява тези изисквания. Не се позовава и на други причини, които не зависят от волята на страните като например изменения в законодателството.

Следователно липсва нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения.

Поради това не е налице посоченото правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване правоотношението на държавния служител, което налага отмяна на заповедта.

Нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице такава обективна невъзможност, същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин.

Органът по назначаването не е установил по делото и не е посочил като мотиви в обжалваната заповед, че е налице настъпила обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения. В тази връзка се изключва възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Липсват фактически обстоятелства относно твърдяната обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения.

Изложеното в заповедта, че на служителя липсва инициативност, комуникативност, ефективност при изпълнение на служебните задължения, че чрез действия и бездействия С. възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи, неглижира обществени събития, има системни пропуски при изпълнение на преките си задължения и др. които в съвкупност налагали, според органа по назначаването, извод за обективна невъзможност за изпълнение на длъжността не се споделя от настоящия съдебен състав. По същността си това не са факти, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, попадащи в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Всички тези факти, изключват възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

В този смисъл е константната практика на ВАС, намерила отражение например в решение № 10769 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. дело № 11176/2025 г., II о., решение № 4603 от 5.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2241/2025 г., II о., решение № 8292 от 4.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 5225/2023 г., V о.

Посочените от органа по назначаване констатации могат да бъдат съобразени при атестиране на служителя и биха били относими в друго производство за прекратяване на служебното правоотношение с оспорващия.

Съдът приема, че не се доказва и не е налице посоченото в оспорената заповед правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, при което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, като същата е издадена при липса на мотиви – на практика липсват фактически основания за издаването й, които да се субсумират под фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поради това, заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Материалът Съдът отмени заповедта за прекратяване служебното правоотношение на АПИ със Стамен Савов на длъжност „директор на областно пътно управление – Русе е публикуван за пръв път на Rousse.Info - Новини и събития от Русе и Русенска област.