Депутатът от „Демократична България“ свърза трагедията на АМ „Тракия“ с реформи и бюджет.

Народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев заяви в ефира на предаването „Денят на Дарик“ по Дарик Радио, че корупцията в пътния сектор и забавената модернизация на железниците костват човешки животи. Той коментира темата в деня на национален траур след верижна катастрофа с над 80 превозни средства и 11 загинали на автомагистрала „Тракия“.

Панев постави и втори акцент. Според него предложеният от правителството проект за Бюджет 2027 натоварва данъкоплатците с 2 млрд. евро нови данъци, без да предлага реални реформи.

Пътна безопасност, ТИР-ове и изостаналата железница

В началото на разговора Владислав Панев изрази съболезнования към близките на загиналите и благодари на хората, включили се в спасителните действия. По думите му трагедията отново поставя въпроса защо транзитните товари не са пренасочени към железопътен транспорт, така че да се разтоварят магистралите от интензивния трафик на тежкотоварни камиони.

Панев обвърза високия риск от тежки инциденти с присъствието на много камиони на мястото на катастрофата. Той подчерта, че тежкотоварните автомобили по принцип причиняват по-големи щети при удари и това увеличава риска от повече жертви и ранени.

Депутатът посочи, че от години се говори за качване на транзитните товари на влакове, но по думите му модернизацията на железопътната мрежа изостава драматично. Той заяви, че това е свързано с корупция.

Панев даде пример, че в Южна България пътуването с влак от София до Пловдив в момента отнема повече време, отколкото през 30-те години на миналия век. По думите му в развитите държави железопътният транспорт е сигурна алтернатива с много по-малко произшествия и може да привлича предприятия.

Той обърна внимание и на липсата на електронни информационни табла по българските магистрали, които да предупреждават за мъгла и да ограничават скоростта. Панев сравни ситуацията с държави на запад от България, като подчерта, че те са значително по-напред по отношение на мерките за сигурност.

Панев заяви, че според него „се крадат парите за пътища“, въпреки че всяка година се гласуват милиарди капиталови инвестиции, включително за пътната мрежа, строителство и поддръжка. Той посочи, че от години се говори за голяма корупция в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Като пример припомни и скандала с отпуснат 1 млрд. за мантинели.

Въпреки критиките към сектора Панев определи като неудачно предложението на партия „Възраждане“ министър Шишков да бъде извикан за изслушване в парламента още в деня след катастрофата. По думите му подобни трагедии не бива да се политизират прибързано.

В края на разговора Панев засегна и темата за пътните табели и законови текстове за изписване на имената на институциите с латински букви без превод. Той нарече идеята върху сградата на парламента да пише „Народно събрание“ на латиница подигравка с кирилицата. Според него неразбираеми за чужденците табели по автомагистрала „Хемус“ увеличават риска от пътнотранспортни произшествия.

Управлението на Румен Радев и липсата на реформи

Оценявайки първите шест месеца от управлението на „Прогресивна България“ и кабинета на премиера Румен Радев, Владислав Панев подчерта, че управляващите разполагат с абсолютно парламентарно мнозинство от 131 депутати. Той отбеляза, че такава ситуация не е имало от 1997 г. насам.

Според Панев това лишава правителството от оправдания с коалиционни партньори. Въпреки това той каза, че вижда повече страх от реформи и липса на осезаеми инициативи за сериозна реформаторска работа.

Панев направи паралел с управлението след 1997 г., когато по думите му кабинетът е използвал мнозинството си за тежки и непопулярни реформи още в първата година. Той добави, че сегашното мнозинство според него има инструменти да пресече корупцията в пътното строителство и поддръжката.

Като пример за посока на реформи Панев посочи възможност за промяна при държавните енергийни дружества. По думите му мярка, заложена за анализ до януари в правителствената програма, е листване на миноритарни пакети от 10% до 20% на фондовата борса, което според него би въвело корпоративен контрол.

Бюджет 2027, дефицитът и спорът за втория пенсионен стълб

Според анализа на ДСБ и „Демократична България“ проектът за Бюджет 2027 е „страхлив“. Владислав Панев заяви, че по негови изчисления държавните разходи надхвърлят 40% от БВП. Той добави, че мерките за свиване на дефицита са концентрирани 94% в приходната част и 6% в разходната.

Панев каза, че така вместо свиване на разходите се стига до натоварване на данъкоплатците с още 2 млрд. евро. Той коментира и инвестиционната среда. По думите му инвестициите буксуват на фона на спад на индустриалното производство с 9% на годишна база от началото на 2023 г. и изтекъл План за възстановяване.

Панев предупреди, че комбинация от четири външни кризи може да сведе планирания растеж от 2,5% до нула или отрицателни стойности. Той изброи войни на югоизток и североизток, напрежение в Черно море, повишаване на лихвите в еврозоната и икономически затруднения във водещи държави като Франция. Според него при заложен дефицит от 4,2% на начислена основа държавата остава без буфери за подпомагане на бизнес и домакинства.

По думите на Панев държавният дълг е 30% от БВП, като той го определи като четвъртия най-нисък в ЕС. Той добави, че планираните разходи за лихви нарастват трикратно за четири години – от 700 млн. евро до 2,2 млрд. евро през 2029 г. Като възможен резерв за съкращаване на разходи Панев посочи издръжката и числеността на държавната администрация чрез внедряване на изкуствен интелект.

По темата за пенсионната система Панев заяви, че отправя директно обвинение в лъжа към финансовия министър Гълъб Донев. Поводът е спорът за планове за използване на средства от втория пенсионен стълб. Според Панев дни преди официалното представяне на бюджета в УНСС е водена официална кореспонденция с Брюксел за около 1 млрд. евро от пенсионните фондове.

Той посочи, че според него на 2 ноември е имало писмо от Гълъб Донев до Европейската комисия и че след това управляващите са се отказали от идеята. Панев свърза темата и с разликата между дефицита на касова основа от 3,5% и дефицита на начислена основа от 4,2%–4,3%, като я обвърза с близо 1 млрд. евро, които е трябвало да дойдат от пенсионните фондове. Според него проблемът е, че в консервативна система като пенсионната не следва да се правят резки промени за запълване на текущ дефицит.