Историята не е просто поредица от сухи дати, наизустени факти и безкрайни списъци с владетели. Тя е жива драма, пълна с абсурдни обрати, човешки страсти, фатални грешки и невероятни открития, които често остават скрити на заден план.
Новата рубрика „Зад кулисите на времето“, представена от Борислав Маринов открехва завесата към онези по-малко известни, но завладяващи епизоди от миналото, които промениха хода на света – понякога с гениалност, а друг път с чист куриоз. Тук читателите ще се потопят в миналото, в неговите парадокси и величия, смайващи открития, куриозни изобретения и странните съдби, белязали човешкия прогрес. В тази рубрика историята оживява не като суха наука, а като спираща дъха поредица от истински, иронични и завладяващи разкази.
Превод: Борислав Маринов
Точно преди здрач по улиците на Лондон започвала работата на фенерджиите. С дълга стълба на рамо, специален запалителен прът и малко инструменти, тези мъже обикаляли улица по улица, за да събудят за живот газовите лампи на британската столица.
Тази специфична професия се ражда през първите десетилетия на XIX век, когато газовото осветление за първи път започнало надеждно да разпръсква мрака в градовете. В онези времена нощният Лондон бил опасно място, а въвеждането на уличните лампи рязко намалило престъпността. Затова фенерджиите не били просто работници, а се възприемали и като своеобразни нощни пазители на квартала – те знаели всеки ъгъл, познавали всички жители и често първи забелязвали пожари или съмнителни лица.
Въпреки че газът се разпределял по подземна мрежа от тръби, всяка отделна лампа изисквала ръчна поддръжка. С течение на времето стълбите били заменени от дълги пръти с кука и фитил на върха. С тях фенерджиите дръпвали малкия лост на вентила, за да пуснат газа, и го запалвали без дори да спират крачката си. Всяка сутрин, още преди изгрев слънце, те изминавали същия маршрут отново, за да угасят пламъците.
Трудът им бил физически изключително тежък, изпълняван без прекъсване при дъжд, бурен вятър или гъста лондонска мъгла. Понякога един фенерджия отговарял за запалването на над 80 до 100 лампи за по-малко от час.
Навлизането на електричеството в края на XIX и началото на XX век постепенно започнало да измества газовите пламъци, но процесът бил бавен. Дори когато електричеството вече доминирало в модерните квартали, много от по-старите райони запазили газовите си фенери – както поради по-ниски разходи, така и поради доказаната сигурност на старата система.
В Лондон последните масови газови фенери са преустроени или спрени от експлоатация през 50-те години на XX век. Любопитен факт е, че и до днес в историческия център на Лондон – около Бъкингамския дворец, Парламента и „Ковънт Гардън“ – продължават да светят около 1500 автентични газови лампи. Те вече се палят автоматично, но малка група от специални техници продължава да ги поддържа ръчно всяка седмица, съхранявайки духа на една отминала романтична епоха.
Образът на фенерджията, крачещ в мъглата под меката светлина на газовите пламъци, остава един от най-ярките и романтични символи на XIX век – напомняне за времето, когато вечерното светване на улицата е било истинско човешко изкуство.
Материалът „Зад кулисите на времето“ – Професията на фенерджията преди ерата на електричеството е публикуван за пръв път на Новини от Севлиево - вестник Росица.