За тези, които често минават през село Градница, сигурно няма да направи впечатление, че улиците са чисти, дворовете – подредени, а площадът с шадравана по средата е като облизан. Защото лесно се свиква с хубавото.
Аз обаче останах впечатлена и от парка, който преди години беше обрасъл с трева, необитаем, а сега в него кокетно шаренеят съоръженията на детската площадка. И това, което особено ме впечатли, бяха двама души с ръкавици и чували, които правеха оборка на зелените площи и алеите.
Как се постига всичко това? Дали вече е начин на живот за хората или е въпрос на строг контрол, какъвто рядко се среща у нас, особено по селата? Отговорите потърсих от кмета, стопанин на село Градница – Али Салиев.


– Какво означава да си кмет на село като Градница?
-Колкото по-голямо е селото, толкова повече са проблемите и работата по тяхното решаване. Ние сме около 1200-1300 жители, половината от които са извън страната, други са в големите градове. Има и такива, които са добри бизнесмени и помагат на селото. Имат отношение, защото виждат, че се работи за доброто на всички. Аз започнах работа още преди да встъпя в длъжност, преди да положа клетва като кмет. Започнах още на следващия ден сериозната работа по изпълнение на програмата си. Имам добър синхрон с младите хора. Имаме взаимно уважение. С тях вършим много работа – оборки по улиците правим поне два пъти месечно.


– Искате да кажете, че няма незаконни сметища, както в други села?
-Аз контролирам нещата по всяко време. Кметската работа не става от 8 до 5. От 8 до 5 нищо не може да се случи. Съботите и неделите, в които съм почивал, се броят на пръсти, откакто съм започнал. Определено много неща бяха занемарени. Повечето вече са направени и, слава Богу, се поддържат. Но има още доста, които трябва да се правят. Като пример ще посоча християнските гробища. Бяха много зле, не се виждаше, че има гробище. Мюсюлманските бяха в много добър вид, защото от 2022 година съм председател и на джамийското настоятелство. Там гробищният парк по задължение се поддържаше.
През 2024 година направихме опит с доброволци да изчистим и християнските гробища. Правихме няколко събрания. Имаше хора, които казваха: „Защо си биеш главата да ги възстановяваш? Те са си заминали от този свят. Какво ще разберат мъртвите, ако им изчистиш гроба?“ Но аз не мисля по този начин.
Направихме 2-3 бригади, на които идваха едни и същи хора, които накрая се отказаха, защото не може едни да идват и да работят, а други – не. Но в крайна сметка гробищата бяха почистени и вече се виждат от километър. Всичко това ми струва 18 хил. лв.
– И тези пари откъде дойдоха?
-Малко от средствата се събраха от населението, Общината помогна със 7-8 хиляди лева, оттам нататък започна голямото просене от бизнеса, а на мен това ми се отдава.
– Т.е. искате да кажете, че успехът на един кмет на село зависи от това дали може да убеди едни хора да работят без пари и други да даряват пари, защото е трудно да се разчита само на бюджетни средства?
-Всичко опира до комуникацията с Общината. Не намериш ли начин как да работиш с Общината, няма как да ти се случат нещата. Ако стоиш само на компютъра, напишеш каквото искаш и го изпратиш по електронната поща, нищо няма да се случи. Ако след третия ден не започнеш да търсиш това, което си написал, да следиш докъде е стигнало, няма как да получиш положително решение. За всяко нещо отивам поне 10 пъти да си го поискам от Общината и много често го получавам. Няма друг подход, защото това са 28 села с много махали и няма как Общината да ги обходи и да удовлетвори желанията на всички.
-Кои са най-големите проблеми, които хората поставят пред Вас? В другите села това са пътищата, при Вас как стоят нещата с пътната инфраструктура?
-От началото на мандата досега са асфалтирани две улици. Според мен е по-добре, когато започне ремонт на улиците в един квартал, да се завърши. Не приемам едната година да се прави улица в единия край на селото, а следващата – в другия. Такива ремонти не дават положителни резултати, защото хората не могат да оценят ползата.
През 2024 година, след като АПИ започна ремонта на пътя от Севлиево до границата на с. Дебнево, излезе доста изстърган асфалт. Складирал съм много от него и засипахме дупките на доста улици. Не е цялостно решаване на проблема, но все пак подобрява състоянието им. В махалата има една улица, на която през 2024 година подновихме тръбите за питейна вода, отново със съдействието на фирми и Общината, защото водата много се губеше.
– Как сте с водоснабдяването?
-Нямаме проблем, имаме достатъчно вода. През моя мандат веднъж-дваж сме имали проблеми, защото често спираше електрозахранването, което се отразяваше на помпите.
-От това, което казвате, разбирам, че намирате начини да решавате проблемите… Някой ще каже, че нямате проблеми!?


-Не можем да се облягаме само на Общината! Не можем! Трябва да се търсят и други хора, и други пътища за решаването им. Разбира се, помощта се търси предимно от Общината, но за някои неща трябва да се търси и от други места. Аз намирам начини това да се случи.
-В предварителния разговор казахте, че сте работил дълго време в Германия. Кое от опита навън сега Ви помага в работата като кмет?
-Излязох на 25 години и се научаваш да се оправяш сам с живота – да си отглеждаш децата без родителска помощ. Сам работех, защото съпругата ми гледаше децата. Основно съм се занимавал с хора и това ми помага в работата ми като кмет.
-Кое е най-важното нещо, което трябва да направиш, за да убедиш един човек да ти помогне?
-Трябва да го гледаш в очите. Тогава той разбира, че си искрен и това, което искаш, е за доброто на хората. Ако започнеш да шикалкавиш, да си въртиш очите, няма как да ти се случи…
-Какво все още не сте успял да направите от заложеното в предизборната Ви програма?
-Общо взето всичко се изпълнява. Може и с по-бавно темпо, защото не е само нашето село, но каквото съм си запланувал за този мандат, живот и здраве, догодина ще бъде изпълнено.
-Как постъпвате с тези, които нарушават правилата за живот в селото, рушат…?
-Много са редки тези случаи, защото аз обикалям и нощем. Като се сетя, може да е 1 часа през нощта, излизам по всяко време на денонощието. Много добре работя с полицията в Севлиево и определено това дава добри резултати. Затова Ви казах в началото, че работата на един кмет на село няма как да се върши само от 8 до 5. Макар и рядко, се случват вандалски прояви в детските площадки, в училищата, в центъра на селото. За мен центърът е като дневната вкъщи. Трябва да е подреден, чист, не само за нас, които живеем в нея, но и за гостите, които идват. И големи, и малки трудно разбират това изискване. Няма как до нула да се сведе процентът на нарушенията на обществения ред, но нещата вървят към по-добро.
-Как постигате това? С какви санкции?
-Още на сутринта разбирам кой какво е правил. След това ги привиквам, имаме доста метли на разположение и им казвам: „От вас зависи колко пъти ще преметете центъра на селото или училищния двор!“
– Има ли такива, които казват: „Кмете, тази работа няма да стане!“?
-В началото имаше, но вече няма. Разбраха, че не може да става на тяхната. Аз имам отъпкана пътека в кметското управление от баща ми, Бог да го прости. Той беше три мандата кмет на Градница, а 12 години да работиш с хора не е малко – трупаш опит, отношение към хората. От него съм се учил. Затова, когато беше предизборната кампания, вярвах, че ще спечеля изборите и аз ще ръководя това село.
– Защо се върнахте от Германия?
-Прибрах се, когато се разболя баща ми, и 13 години от живота ми там ги изтрих за 13 часа. Знаех, че той ще си отиде и исках колкото се може повече да поживеем заедно. Много ми помогна неговото кметуване, защото той беше един от най-успешните кметове. Този хубав център на селото пак се дължи на него.
– Кое е най-важното нещо, което научихте от баща Ви и продължавате да следвате в работата си?
-Дисциплината! Навреме да се излиза на работа и да се работи, докато се свърши работата. Ако сметна колко съботи и недели съм работил, означава, че половин година не трябва да идвам на работа, но никога не се съобразявам с това колко съм работил и колко ми се полага да почивам. Сега съм добре облечен, защото имаме среща, иначе съм предимно с работните дрехи. Няма как по друг начин. Има един човек, който ми помага на два часа по т.нар. чл. 9. Но какво може да се свърши за два часа? Благодаря му, че ме уважава и не си гледа работното време. С него и с младите от селото се справяме. Понякога идват хора и питат: „Търсим кмета!“ Казвам: „Аз съм“, въпреки че не изглеждам на такъв! Трябва да се работи! Няма как! Моето темпо не може да е бавно, не може да е средно, трябва да е бързо.
– Значи пожеланието „Карай по-полека“ тук не важи?
-Няма как да важи! Всеки те търси за нещо и трябва да му обърнеш внимание. Основното училище търси съдействие, детската градина – също, помощ искат и от професионалната гимназия…
-И всички търсят кмета!?
-Всички търсят кмета и най-важното е да не си изключва телефона. Не го изключвам, защото е имало много случаи в 2 часа през нощта да ми се обаждат, че се е разболял човек. Обаждам се на Бърза помощ, отивам с линейката, за да помогна. И вместо да го мисля какво се е случило с него, оставам, докато не разбера от докторите какво се случва по-нататък.
-И сигурно в семейството Ви не са много доволни от Вашия подход на работа?
-Изобщо не са доволни, но това съм аз и не мога да се променя.
-Накрая да попитам – има ли проблеми кметът на с. Градница? От разговора разбирам, че се справяте с всичко?
-То проблеми винаги има. В семейството, където са двама-трима, все има някой недоволен. А тук говорим за цяло село. Няма как всички да са доволни от човека, който ръководи селото, и това е разбираемо.
– На какво най-много се гневите?
-Когато видя боклуци по улиците на селото.
-Как ги организирате да чистят и да пазят чисто? Как ги мотивирате?
-Виждам, че ми се възхищават, защото все още съм млад човек, приятелски съм настроен към нуждите им. На тяхно разположение съм 24 часа. Но знам, че тези момчета, като им звънна и през нощта, пак ще станат. Ако имам 20 евро, на тях ще дам 10, ако имат нужда. Половината ми заплата заминава за нафта, защото, ако искаш да вървят нещата, трябва постоянно да има посещения в Общината. Да обикаляш селото, за да знаеш къде какво става, и то ежедневно. Другите пари отиват за поощрения за тези, които са помогнали.
Честно казано, бих искал да изкарам още един мандат, за да завърша всичко, което съм планирал.

Материалът Али Салиев: “Когато искаш помощ, трябва да гледаш човека в очите” е публикуван за пръв път на Новини от Севлиево - вестник Росица.