Народното събрание прие на първо четене законови промени, с които се предлага въвеждането на акциз за автомобилите с висока мощност, както и ограничения върху продажбата на домашно произведена ракия. Предложението на Министерския съвет за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове получи подкрепата на 118 народни представители, 67 гласуваха против, а трима се въздържаха.

Основната подкрепа за законопроекта дойде от „Прогресивна България“, чиито 117 депутати гласуваха „за“. Към тях се присъедини и един представител на „Демократична България“ (ДБ).

Срещу промените се обявиха 18 народни представители от ГЕРБ-СДС, 19 от ДПС, осем от ДБ, както и по 11 депутати от „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. От ГЕРБ-СДС двама се въздържаха, както и един депутат от ДБ.

Една от основните промени е свързана с облагането на леките автомобили с двигатели с вътрешно горене, чиято максимална полезна мощност достига или надхвърля 250 kW (340 к.с.). За тях се предвижда акциз, чийто размер ще зависи от мощността на двигателя.

Предложената схема включва четири тарифни нива:

От 250 до 300 kW – 500 евро;

От 301 до 350 kW – 1500 евро;

От 351 до 500 kW – 3000 евро;

Над 500 kW – 6000 евро.

Новото облагане няма да обхваща електромобилите, както и превозните средства със специално предназначение. Сред изключенията са линейките, пожарните автомобили и колите със специален режим на движение.

Друг акцент в законопроекта е ограничаването на незаконната търговия със спиртни напитки, произведени по облекчения режим за семейна консумация. Предвижда се по-строг контрол върху разпространението на домашна ракия.

Измененията засягат също правилата за съхранение и употреба на енергийни продукти, електроенергия и други стоки, подлежащи на акциз. Заложени са и допълнителни механизми за подобряване на митническия надзор и предотвратяване на опитите за избягване на акцизното облагане.

Предложенията предизвикаха критики от страна на „Възраждане“. Цончо Ганев определи промените като поредно увеличение на данъчната тежест и обвини управляващите, че насочват усилията си срещу производството и разпространението на домашна ракия.

„Стигнаха дотам, че да продължат борбата срещу ракията в България“, заяви той. Според Ганев подобни ограничения обслужват корпоративните интереси на големите производители на алкохол в страната.