Институтът за пътна безопасност (ИПБ) предупреждава за пореден опит технологични решения да бъдат представени като отговор на системната криза в пътната безопасност. В становище организацията критикува подхода на правителствата, при който след тежки катастрофи се обявяват нови инициативи, без да има ясно определена отговорност за крайния резултат.
Повод за позицията са обявените след тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ намерения за въвеждане на динамични информационни табла, дигитални системи и технологично надграждане на пътната инфраструктура.
От ИПБ посочват, че подобен сценарий вече е наблюдаван миналата година, по време на управлението на правителството на Росен Желязков. Тогава, след поредица от тежки катастрофи, обществото е било убедено, че въвеждането на контрола на средната скорост ще бъде решаваща мярка за подобряване на пътната безопасност.
Институтът припомня, че е оспорил начина, по който системата е била въведена, а не самия контрол на средната скорост. Според организацията той може да бъде полезен инструмент, но е бил внедрен чрез адаптиране на съществуващи системи, без необходимата цялостна техническа, метрологична и организационна подготовка и без ясна концепция за управление на риска.
„Системата за средна скорост не се превърна в очаквания инструмент за управление на пътната безопасност, а основната ѝ практическа роля все повече се свежда до генериране на приходи за Фонд „Пътна безопасност“, заявяват от ИПБ.
Като аргумент организацията посочва приложено към становището изследване, основано на отговорите на Българския институт по метрология. Според ИПБ то разкрива сериозни въпроси относно метрологичната гаранция, синхронизацията, целостта на данните и отговорността за крайния резултат от измерването.
От института подчертават, че не отричат необходимостта от динамични информационни табла, камери и дигитални системи, но според тях тези решения могат да бъдат ефективни само като част от професионално изградена система за управление на риска.
„Нито средната скорост, нито динамичните табла, нито камерите могат самостоятелно да намалят пътнотранспортния травматизъм“, се посочва в позицията.
Според ИПБ основният проблем не е липсата на технологии, а липсата на отговорно управление. Организацията критикува отсъствието на професионален и постоянно действащ управленски екип, който да носи отговорност за състоянието на пътната безопасност.
От института предупреждават, че под натиска на общественото възмущение и политическата необходимост да се демонстрира загриженост отново могат да бъдат изразходвани десетки милиони евро за технологични решения, без да има гаранция за реално намаляване на жертвите.
„В момента няма ясно определен субект, който да носи персонална и институционална отговорност за крайния резултат. Именно тази празнота позволява публичният ресурс да се изразходва без измерим ефект и без последствия за управляващите“, заявяват от ИПБ.
Какво настоява Институтът за пътна безопасност?
Организацията призовава министър-председателя незабавно да обяви открит конкурс за разработване на концепция за управление на риска в пътната безопасност.
Според ИПБ концепцията трябва да включва конкретен субект и ръководен екип, които да носят отговорност за крайния резултат; механизми за ежедневно управление и оценка на риска; ясни цели за намаляване на жертвите и пострадалите; срокове за изпълнение и измерими показатели за ефективност.
Институтът настоява и за механизъм за публичен контрол върху разходването на средствата и постигнатите резултати.
„Необходимо е да се определи не просто какви технологии ще бъдат закупени, а кой, как и с какви правомощия ще управлява системата и ще носи отговорност за нейната ефективност“, се казва в становището.
От ИПБ обобщават позицията си с призива: „България няма нужда от поредната скъпа технологична илюзия. Има нужда от управление, професионализъм и персонална отговорност.“
„Пътната безопасност не е PR кампания. Тя е ежедневно управление на риска и отговорност за човешкия живот“, завършва позицията на Института за пътна безопасност.