Не съм отворена спрямо сексуалната си ориентация, защото тази тема никога не е била засягана в училище преди и след закона. „Пропаганда“ никога не е имало.
Думите са на анонимна 12-класничка от София, взела участие в третото национално проучване (след първото от 2018 г. и второто от 2024 г.) на нагласите към ЛГБТИ+ учениците в българските училища. То е проведено през лятото на 2026 г. от Фондация „Сингъл Степ“, а в доклада върху изследването с правен анализ се включва и Сдружение „ЛГБТИ Действие“. Следва да отбележа, че бях редакторка на доклада, както и на този от 2024 г.
Актьори четат цитати от участници в изследването на „Сингъл Степ“
Анализът на резултатите включва отговорите на 1071 ЛГБТИ+ младежи от всички 28 области в България.Респондентите са между 14- и 20-годишни и през учебната 2025/2026 г. са били ученици. Проучването, както и подборът на участниците са осъществени изцяло онлайн. То не е представително, но няма и как да бъде. Както уточних и в статията си за втората вълна на изследването от 2024 г., не е възможно да има представително изследване на ЛГБТИ+ хората. Защото не знаем колко са те и какви са основните им социално-демографски характеристики.
Имат думата ЛГБТИ учениците. Докато не е забранено да говорятОсновната задача на възрастните е да направят света по-сигурно място за децата. И когато децата чувстват, че е забранено да бъдат себе си, значи възрастните се провалят. Как точно – става ясно от ново проучване на нагласите на ЛГБТИ тийнейджърите. Светла Енчева анализира доклада върху изследването.Въпреки това обаче методологията на проучването е изключително прецизна и е скрупульозно описана в доклада. Тя е изработена по образец на методологията на Националното проучване на училищния климат на американската организация Glisten.
Изследването е проведено две години след промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), известни като „закона за ЛГБТ пропагандата“, с които се забранява извършването на
пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.
Проучването си поставя за цел да се разбере дали за ЛГБТИ+ учениците са настъпили промени след приемането на т.нар. закон за ЛГБТ пропагандата и ако да – какви са те. Това се установява по два начина. Първо, във въпросника е включен специален панел за последствията от закона. Второ, наличието на три вълни от изследването дава възможност за проследяване на тенденции – как се променят отговорите на едни и същи въпроси, зададени през 2018, 2024 г. и след закона – през 2026 г.
Последствията от закона
В края на май 2026 г. депутати от „Да, България“ внесоха в Народното събрание предложения за промени в ЗПУО, между които беше и отпадането на забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда. След последвалата вълна от хомофобски реакции обаче оттеглиха предложението за отпадане на забраната. Елисавета Белобрадова, която беше една от вносителките, защити оттеглянето с аргумента, че тази тема е изместила общественото внимание от останалите предложения на „Да, България“, и заяви (оригиналният правопис в този и останалите цитати е коригиран):
Интересът на обществото бе привлечен към едно-единствено предложение за отпадане на един „мъртъв“ текст, касаещ измислен и несъществуващ проблем, за който няма и никога не е имало нито един регистриран сигнал в МОН. Няма и да има.Да, проблемът с „ЛГБТ пропагандата“ в училище е „измислен и несъществуващ“. Може ли обаче да настъпят реални вреди, ако забраните нещо, което не съществува?
Резултатите от изследването на „Сингъл Степ“ показват, че отговорът на този въпрос е положителен. Близо 80% от респондентите посочват, че знаят за закона – доста висока степен на осведоменост, като се има предвид, че тийнейджърите по принцип не се интересуват особено от законодателни промени. От тях близо една четвърт (23,8%) са чули учител или друг член на училищния персонал да се оправдава със закона, като прави негативни коментари за ЛГБТИ+ хората. Повече от половината (52,1%) имат съученици, които са постъпвали по същия начин. 29% пък са чули от работещи в училището, че заради закона или заради официална политика не може да се обсъждат ЛГБТИ+ теми в положителен контекст.
23,8%са чули учител или друг служител да се оправдава със закона и да прави негативни коментари за ЛГБТИ+ хората
52,1%имат съученици, които са постъпвали по същия начин
29%са чули от работещи в училището, че заради закона не може да се говори положително за ЛГБТИ+ теми
Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.Понякога цензурата се отразява и на теми, включени в учебната програма – респондентка осмокласничка например споделя:
Тази година изучавахме Сафо по литература и госпожата предварително ни предупреди да не споменаваме нищо, свързано с лесбийство, че иначе ще трябвало да си учим произведението вкъщи сами.
Заради закона са настъпили промени и в достъпа до информация на респондентите. Поне на онези респонденти, в чиито училища е имало информация по ЛГБТИ+ теми – от 87-те участници, отговорили свободно на въпроса дали изобщо е имало подобни ресурси в училище преди закона, 79 отговарят отрицателно. А 106 от знаещите за закона (14,8%) познават поне един ЛГБТИ+ ученик, който по някакъв начин е бил репресиран от училищния персонал – наказан, докладван, разкрит или набелязан.
Затова не е изненадващо, че близо 80% смятат, че законът ги кара да се чувстват по-невидими, а според 46,4% след въвеждането му положението на ЛГБТИ+ учениците в училището им се е влошило. Според почти толкова (43,1%) пък положението си е същото като преди. Но ако климатът и преди не е бил подкрепящ, „същото“ означава „пак лошо“. Респондент 12-класник обобщава ситуацията със следните думи:
Мога да кажа, че учители, които си бяха хомофобски настроени преди закона, все още говорят негативно за ЛГБТИ общността в часовете. Някои учители, които имат донякъде положително отношение към ЛГБТИ общността, вече не говорят за ЛГБТИ теми, само един учител тази година заяви пред класа, че подкрепя ЛГБТИ обществото.
Не е учудващо и че почти половината от запознатите със закона не смеят да повдигат ЛГБТИ+ теми в час. Според 38,1% законът е влошил психичното им здраве, а малко над половината не смеят да потърсят подкрепа в училище заради притеснение от закона или от училищните политики. А понякога търсенето на подкрепа допълнително би влошило нещата. Един от респондентите например споделя:
Психоложката е била казала на нашите: „Ама нали знаете, че сега с този закон […] ние не можем да говорим за толерантност.“47,6%
са по-малко склонни да повдигат ЛГБТИ+ теми в час
38,1%оценяват, че законът е влошил психичното им здраве
51,9%са избягвали да потърсят подкрепа в училище заради закона или училищните политики
Данни: Фондация „Сингъл Степ“, проучване 2026 г.От друга страна, законът може да се използва и за разправа с учители, които не се харесват на някои от учениците си:
Миналата година целият ми клас беше направил план за уволнение на госпожата ни […]. Питаха я дали подкрепя ЛГБТ, тя отговори, че подкрепя хетеросексуалните, понеже нейните деца са били хетеросексуални, но пък би ги подкрепяла, ако са били и хомосексуални. След това класът ми отиде при класната и съобщи, че госпожата е била говорила за гейовете […] Госпожата просто беше строга и не я харесваха, но пък подобно [нещо би] могло да се случи на реален учител, който е гей, транс, т.н. Този закон е опасен.
Тревожни тенденции
Тенденциите, които анализът на изследването проследява, са групирани в пет области. Първата включва теми, свързани с тормоза и безопасността в училище. Втората изследва какви са ресурсите за подкрепа, до които участниците в трите вълни на изследването имат достъп в училище и вкъщи. Третата е посветена на психичното здраве и включва болезнени теми, като например отношението към самоубийството. Четвъртата е посветена на нагласите към емиграция на респондентите, а петата – на сигнализирането за случаи на тормоз и нападение.
Но вместо да преразказвам доклада, нека спомена някои от най-притеснителните тенденции, при които през 2026 г. се наблюдава статистически значима разлика спрямо 2024 г. и 2018 г. Започвам с най-тревожния резултат:
През 2026 г. повече от половината респонденти – 58,5%, сериозно са обмисляли опит за самоубийство през последните 12 месеца.За сравнение, през 2024 г. подобни суицидни идеи са имали 49,4% от отговорилите на този въпрос. Ръстът спрямо 2024 г. е 9,1 процентни пункта. Ако делът на участниците, които поне веднъж са били нарочно изключвани или изолирани от съучениците си, през 2018 г. и 2024 г. е 71,1%, през 2026 г. той вече е 80,7%. Онлайн тормоз или заплахи поне веднъж са преживели 40,8% от респондентите през 2026 г. Точно една трета от участниците избягват тоалетните, понеже ги е страх. През 2024 г. така са постъпвали една четвърт, а през 2018 г. – една пета.
Сериозно са обмисляли опит за самоубийство
42,1%2018 г.
49,4%2024 г.
58,5%2026 г.
Изключвани или изолирани от съученици
2018 г.71,1% 2024 г.71,1% 2026 г.80,7%Преживели онлайн тормоз