Жито и парчета стъкло от прозорците още напомнят на Николинка Макаева за катастрофата на автомагистрала „Тракия“. Два дни след сблъсъка тя продължава да ги намира сред вещите си и в джобовете на дрехите си.

„Жито и стъкла от прозорците в чантата ми. Пазя ги, но ще ги изхвърля сигурно, че ми навяват лоши спомени“, разказва Макаева пред бТВ.

Жената е била учителка в продължение на 30 години. Тя е пътувала с група от град Левски към санаториум в Несебър. Автобусът се е ударил в румънски тир, а след това в него отзад се е блъснал камион, натоварен със зърно. При сблъсъка върху пътниците са се посипали жито и стъкла.

„Ние пътуваме от 2 часа през нощта. И кой буден се е позапазил, така да се хване в седалките, а които са спали, паднаха в коридора върху житото. Един върху други. Не можехме да отворим вратите да излезем“, спомня си Макаева.

Пътниците са били извеждани през счупен прозорец

Геновева Михайлова, също пътничка в автобуса, е показала раната си от удара в седалката. Тя разказва, че е преброила шест удара отзад.

Излизането от автобуса е станало възможно с помощта на младежи, които са били край мястото на катастрофата. „Младежите счупиха стъклото, единият излезе навън, отвори вратата и започнаха вече да ни извеждат от автобуса“, казва Михайлова. По думите ѝ шокът е бил голям.

Друг пътник разказва пред bTV, че е видял още два автомобила край румънския камион – джип пред него и лек автомобил, завъртян срещу движението. Това е свидетелският му разказ за видяното на мястото на катастрофата.

Част от групата е успяла да стигне до Несебър, но преживяното продължава да тежи на оцелелите. Д-р Пламен Лаков описва състоянието им като сериозен стрес, който неизбежно ще им се отрази.

За Николинка Макаева споменът остава и в чантата ѝ. Житото и стъклата връщат към мига, в който пътуването към санаториум се е превърнало в борба за излизане от автобуса.