Артистът Николай Табаков пренася творчеството си в споделени работилници за изработка на артистични лампи, превръщайки творческия процес в източник на вдъхновение, себеизразяване и споделено преживяване
Как започнахте да се занимавате с изработването на лампи и кога осъзнахте, че можете да превърнете творческото занимание в бизнес?
Случайно видях едни марокански лампи, направени от метална рамка и облечени с козя кожа. Проста изработка, но в същото време много ефектна. Казах си, че и аз мога да направя нещо подобно. Често, когато публиката види абстрактна картина, си казва: „И синът ми може да го направи“. И аз си казах така – опитах, хареса ми вдъхновението и еуфорията и осъзнах, че искам да правя лампи. Естествено, началото беше трудно, защото това беше нов продукт и хората преди 15 години приемаха лампите основно като осветително тяло. Сега вече има култура – лампата се приема като светлинна скулптура или произведение на изкуството.
Разказвате, че все повече хора на отговорни позиции в бизнеса идват във Вашите работилници. Каква роля може да има работата с ръце за справянето със стреса, особено при хора с натоварено ежедневие?
Изградил съм наблюденията си вследствие на години провеждане на „Работилници за светлина“, в които над 4000 човека са вземали участие. Виждам голям интерес от хора на ръководни позиции в бизнеса, което е съвсем нормално. В съвременния свят съществуват отговорни длъжности, на които се взимат важни решения, но често не се вижда плодът на положения труд, а и личният творчески потенциал не се показва. На хора на подобни позиции аз давам тази възможност – да вдъхнат душа на една лампа и да видят красивото творение на собствените си ръце.
Какво е мястото на ръчния труд в свят, в който все повече дейности се дигитализират и автоматизират?
Едно от най-човешките неща е да твориш и това да ти носи удовлетворение и щастие. Често след като вече е изградил кариерата си или е постигнал определено ниво в работата си, човек се запитва къде е той самият. Тогава хората започват да се занимават с изкуство – да свирят на пиано, да рисуват, да пишат, както често са правили като млади – за да се върнат към себе си. Затова има бум на творчески преживявания.
Кои са най-големите предизвикателства пред развитието на бизнес, основан на ръчното творчество?
Основното предизвикателство е да избереш посоката, в която да се развиваш, т.е. дали да поемеш по утвърден път, или да развиваш нов продукт. Много важно за един творчески бизнес е да открие своята ниша хора и ти като създател да имаш характера, за да преодолееш първоначалните трудности и да доведеш идеята си до първите успешни резултати. Аз лично се принудих да успея – напуснах сигурната работа и се поставих пред успеха или провала. И за щастие, успях!
В каква посока искате да развивате дейността си през следващите години?
Светлината е моята посока и смятам да продължа да търся нови теми и възможности за развитие, свързани с нея. Ще продължа да развивам идеята за работилниците и ще давам възможност на хората да създават лампи. Отделно сега разработвам идея за светлинни скулптури с големи размери – в порядъка на 2-3-метрови форми – и участия във фестивали. Работя и по кандидатстването за светлинен фестивал в Амстердам.
Започнах с малки артистични лампи, които хората поставят в домовете си, а днес искам да изведа светлината в градските пространства. Мисля, че това е естественото развитие на една идея, която започна преди 15 години с една малка лампа и днес търси много по-големи пространства. Амбицията ми е да представя творчеството си отвъд границите на България и да достигна до публика в Европа и по света.
The post Работилница за светлина first appeared on Forbes България.
