Гигантски неидентифициран летящ обект (НЛО), наподобяващ медуза, беше заснет да кръжи в посока към военна база на САЩ в Аляска, преди да изчезне в рамките на минути. Сара Джейн Осборн сподели пред Daily Mail, че е снимала дъга в Анкъридж, когато над далечни дървета се появил тъмен обект – в близост до място, което тя сметнала за територията на Обединената военна база „Елмендорф-Ричардсън“ (JBER). В базата JBER са разположени изтребители F-22 „Раптор“ (F-22 Raptor), като там се осъществяват дейности, свързани с противовъздушната отбрана, наблюдението и военните въздушни превози. Случката се разиграла на 15 юни 2026 г., около 22:13 ч., разказва тя, като вечерното небе все още било светло. Обектът изглеждал така, сякаш от него висят придатъци, които се движели независимо един от друг, докато той кръжал и се завъртал настрани. По преценка на Осборн обектът се виждал в продължение на около три минути, след което изчезнал почти толкова внезапно, колкото се и появил. НЛО сваляли изтребители! СССР водел тайна война с извънземните „Изчезна почти толкова бързо, колкото се появи“, каза Осборн. Озадачаващ бил и видимият размер на обекта – малък самолет, забелязан по същото време, изглеждал съвсем миниатюрен в сравнение с него. Осборн сподели, че последвалото търсене не довело до откриването на хвърчило, човек, който го управлява, или каквото и да е друго обяснение за видяното. Тя добави, че „само Бог и правителството“ биха могли да знаят какво е било това, описвайки зловещата гледка, която оставила нея и съпруга ѝ Пийт в търсене на отговори. Осборн и съпругът ѝ били в Анкъридж по работа, пристигайки от района, известен като „Долината“ (The Valley), където живеят сега, след като преди това са прекарали години в самия град. Докато пътували по Шесто авеню, тя била запленена от дъга и започнала да прави снимки през отворения прозорец на автомобила. Пийт отбил на празен паркинг в центъра на града, което ѝ позволило да заснеме гледката, без да ѝ пречат преминаващи превозни средства или светофари. Тогава тя забелязала нещо, което първоначално помислила за насекомо. „Ядосах се, защото си помислих: „Това комар ли е?“, спомня си тя. Но когато Осборн погледнала отвъд екрана на телефона си, осъзнала, че необичайната форма заслужава по-внимателно вглеждане. Тя попитала Пийт дали и той вижда обекта, направила няколко снимки и започнала да записва видео. Осборн разказа, че разполага с повече от един кратък видеозапис на случилото се, тъй като снимала дъгата в бърза последователност. „Имам и множество отделни кадри, заснети през интервали от само няколко милисекунди един от друг“, сподели тя. Тя разказа, че е направила поредица от снимки една след друга. Онова, което я смутило, бил начинът, по който обектът се движел. Осборн сравни „черно-сребристия“ му вид с „ярките цветове“ на хвърчилата, които е свикнала да вижда. Тя спомена, че дърветата се движели, което означавало, че имало лек вятър. „Но вятърът не беше достатъчно силен за хвърчило“, каза тя. „По начина, по който се движеше, си личеше съвсем ясно, че не е хвърчило.“ Според Осборн движенията на обекта се различавали от тези на хвърчило – при хвърчилата тя очаквала опашките им да се веят заедно под напора на вятъра. Двамата също така се запитали защо нещо, което изглеждало толкова голямо, би останало във въздуха само за няколко минути. „Защото, ако там е имало хвърчило, защо някой ще го пуска да лети само за, да речем, три минути?“, попита Осборн. Тя също така изрази съмнение дали близкият парк би могъл да побере нещо толкова голямо. „Това е много малък парк. Не можеш да управляваш голямо хвърчило оттам“, каза тя. Тъй като е живяла в Анкъридж в продължение на години, тя е добре запозната с цветните хвърчила, които хората пускат в градските паркове. Този обект, по нейно мнение, не се вписвал в познатата картина. „Знаете ли, човек някак си търси логично обяснение за това какво е било“, каза тя. Двамата се отправили към близък парк с надеждата да открият някого, който прибира хвърчило, или някаква друга следа, която да обясни видяното. „Но там нямаше никой, който да прибира хвърчило“, каза Осборн. „Щеше да има хора. Щеше да има и хвърчило.“ Те продължили търсенето и се отправили към Арктик Вали (Arctic Valley), откъдето можели да наблюдават залесения район. „Търсихме навсякъде. Оглеждахме се в продължение на около 30 минути“, сподели тя. Дотогава обектът вече бил изчезнал. Местоположението му също породило въпроси. Двамата смятали, че той се е намирал над залесена военна територия, свързана с базата JBER. „Но там има само гора“, отбеляза Осборн. Съпругът ѝ предположил, че обектът може да е бил на около три мили (4,8 км) от тях, макар че това разстояние не е потвърдено. Двойката също така си спомнила, че е видяла летателен апарат близо до планините, който изглеждал много по-малък – факт, който затвърдил впечатлението им, че неидентифицираният обект е необичайно голям. Тъй като обаче разстоянието до нито един от двата обекта не е известно, техните видими размери не могат да послужат за надеждно определяне на реалните им габарити. Предполагаемото местоположение на обекта също не дава основание да се предполага връзка с военните. Не може да се изключи възможността това да е било хвърчило, дрон или друг летящ обект, а разказът им не съдържа никакви доказателства за извънземен произход. Самата Осборн също допусна по-прозаично обяснение. „Знаете ли, може би става въпрос за нещо от рода на дрон“, каза тя. Но видимите размери на обекта и необичайните му движения продължавали да я озадачават. Яйцевидни кораби и извънземни в Розуел: Пентагонът разсекрети нови шокиращи документи за инцидента от 1947 г. Липсата на други свидетели била още един детайл, който тя намирала за странен. „Не успяхме да открием никой друг, който да го е видял по същото време като нас“, сподели тя. За Осборн присъствието на Пийт правело преживяването по-трудно за пренебрегване. Тя сподели, че без него може би щяла да се усъмни в собствените си очи. Това, което започнало като опит за заснемане на дъга, се превърнало в нещо, което никой от двамата не можел да си обясни. „Защото беше там, а после го нямаше – каза тя. – Не мога да отрека, че това се случи.“   Превод и редакция: БЛИЦ