Руският президент Владимир Путин предупреди, че разполагането на чуждестранни войски в Украйна е неприемливо за Москва и те ще бъдат разглеждани като легитимна цел за руската армия. Той направи изявлението по време на среща в Кремъл със специалните пратеници на американския президент Доналд Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. Двамата американски представители пристигнаха в Москва от Абу Даби, където се проведоха тристранни преговори между Русия, Украйна и Съединените щати за намиране на решение на конфликта. Разговорите в Кремъл засегнаха няколко ключови въпроса – бъдещето на мирния процес, териториалните спорове, гаранциите за сигурност, възможното участие на европейски държави и организирането на хуманитарна мисия в Източна Украйна. Путин благодари на Тръмп за възобновяването на преговорите В началото на срещата руският държавен глава изрази благодарност към американския президент за усилията му да възстанови преките контакти между Москва и Киев. „Искам преди всичко да ви благодаря и да предам благодарността си на президента Тръмп за улесняването на контактите ни с украинската страна“, заяви Путин. От своя страна Стив Уиткоф изрази задоволство от възобновяването на тристранния формат. „Това е много важна среща за нас днес и аз съм много доволен, че сме готови да обявим, че възобновихме работата в тристранния формат“, посочи американският пратеник. Уиткоф определи разговорите в Абу Даби като конструктивни и подчерта активното участие на представителите на Русия и Украйна. „Забелязахме, че представители и на двете страни – Русия и Украйна – бяха активно ангажирани и екипите работеха активно помежду си“, допълни той. Русия предлага съвместна хуманитарна мисия в Константиновка Едно от конкретните предложения на Владимир Путин е организирането на съвместна руско-украинска хуманитарна мисия в град Константиновка в Източна Украйна. За инициативата съобщава агенция „Интерфакс“, цитирана от Ройтерс. Според руския президент мисията може да бъде организирана по модела на подобна операция, проведена в края на миналия месец в контролирания от Русия град Олешки в Югоизточна Украйна. Тогава на местните жители е била предоставена възможност да напуснат населеното място, а на хората, които са решили да останат, е била доставена хуманитарна помощ. Путин предложи руският и украинският омбудсман да бъдат натоварени с организацията на новата мисия. По думите му Москва е готова да гарантира безопасността на участниците, но за целта ще бъде необходимо предварително разминиране на района. Русия иска пет дни, за да разминира територията около Константиновка, съобщава „Интерфакс“. „Ако Киев смята, че контролира града, нека сам си гарантира сигурността“, заяви Путин. Руският президент предложи в хуманитарната операция да бъдат допуснати и чуждестранни журналисти, включително представители на американски медии. Според неговите твърдения в Константиновка остават приблизително 400–500 цивилни. Москва заявява, че руските сили са установили контрол над града на 3 юли 2026 г. Това твърдение не е независимо потвърдено в предоставената информация. Преди началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. населението на Константиновка е надхвърляло 78 000 души. Путин: Ако европейски войски влязат в Украйна, войната ще се възобнови Най-категоричната позиция на руския президент по време на срещата беше свързана с възможното разполагане на чуждестранни военни контингенти на украинска територия. Путин предупреди, че подобно присъствие би представлявало пряка заплаха за националната сигурност на Русия. Според него, ако европейски войски бъдат изпратени в Украйна, съществува опасност военните действия да бъдат възобновени дори след постигането на мирно споразумение. Руският президент подчерта, че чуждестранните военни формирования ще бъдат смятани от Москва за легитимни военни цели. Въпреки острото предупреждение Путин изрази надежда, че евентуалното мирно споразумение ще бъде трайно и няма да доведе до ново изостряне на конфликта. Териториалният въпрос остава основно препятствие По време на разговорите в Кремъл Путин засегна и един от най-сложните въпроси в преговорите – бъдещия статут на спорните територии. Руският президент заяви, че създаването на така наречените „сиви зони“ би направило всяко мирно споразумение нестабилно. Според него подобни решения няма да осигурят дългосрочна сигурност и могат да се превърнат в причина за нови конфликти. Путин посочи, че Москва е запозната с предложенията на украинската страна за подобни териториални механизми, но не ги приема като основа за устойчив мир. „За Русия има само една демаркационна линия с Украйна – държавната граница“, заяви той. Руският президент добави, че при обсъждането на териториалните въпроси за Москва най-важни са хората, които живеят в съответните райони. Териториалните претенции на Русия обаче остават предмет на международен спор, а Украйна и голяма част от международната общност не признават руското анексиране на украински територии. САЩ започват разговори с Европа за нова архитектура на сигурността Владимир Путин призова Вашингтон да използва влиянието си върху европейските държави, за да бъдат изяснени позициите им относно бъдещото мирно уреждане. По думите му Съединените щати трябва да помогнат на Европа да реши дали желае мир, или продължаване на военната конфронтация. Джаред Кушнер потвърди, че американската страна вече води разговори с европейски представители за бъдещата система за сигурност на континента. „Вече също така започнахме дискусии с тях за това как би изглеждала архитектурата на сигурността, която би обхващала Русия, Украйна и европейския континент“, заяви Кушнер. Изявлението показва, че Вашингтон разглежда евентуалното мирно споразумение не само като начин за прекратяване на бойните действия, но и като част от по-широките отношения между Русия, Украйна и европейските държави. Възможен е нов кръг преговори с европейско участие Стив Уиткоф изрази надежда, че след срещата с Владимир Путин ще бъде възможно да се обяви нов кръг от преговори за прекратяване на войната в Украйна. Според американския пратеник в следващия етап на дипломатическите усилия могат да се включат и представители на европейските държави. Засега не са обявени конкретна дата, място или окончателен формат на подобна среща. Разговорите в Кремъл показват, че въпреки възобновените дипломатически контакти между Москва, Киев и Вашингтон остават сериозни разногласия относно териториите, международните гаранции за сигурност и възможното присъствие на чуждестранни войски в Украйна. Предложението за хуманитарна мисия в Константиновка е една от конкретните инициативи, поставени на масата, но осъществяването ѝ ще зависи и от позицията на украинската страна.