През юли 2022 г. Албания е принудена да изключи портала e-Albania, през който гражданите и бизнесът получават почти всички държавни услуги. Причината е мащабна кибератака срещу правителствените системи. Стотици електронни услуги стават недостъпни. На 20 юли, три дни след превантивното спиране на портала, работата е възстановена за 1118 от общо 1225 услуги. Технологичните решения за киберзащита, които А1 предлага на корпоративните клиенти и публичните институции, използват 360-градусов подход, за да предотвратяват подобни инциденти. В Албания обаче хакерите са свършили голяма част от работата си, като са проникнали в правителствената мрежа приблизително 14 месеца преди инцидента и са имали достатъчно време да събират информация, да получат достъп до електронна кореспонденция и да подготвят разрушителната фаза на нападението. Разследването на Microsoft установява, че първоначалният пробив вероятно е осъществен още през май 2021 г. чрез непоправена уязвимост в сървър на SharePoint. През юли 2022 г. нападателите използват зловреден софтуер за криптиране и унищожаване на информация. Американските власти и Microsoft свързват операцията с групи, подкрепяни от Иран. През септември Албания прекъсва дипломатическите си отношения с Техеран. Четири години по-късно страната оглавява световната класация на Националния индекс за киберсигурност (NCSI) с 98,33 от 100 възможни точки. България е на 39-о място с 80,83 точки. Как Албания промени защитата си Началото на атаката през 2022 г. е особено показателно. Използваната уязвимост е в сървър, достъпен през интернет, а софтуерният пропуск е бил известен от години. Подобни слабости съществуват и в корпоративните мрежи. Фирмата може да поддържа няколко сайта, десетки приложения и сървъри, част от които работят с остарял софтуер или неправилни настройки. Невинаги е очевидно кои от тях са изложени на риск. A1 предлага Offensity за автоматизирана проверка на публично достъпната фирмена инфраструктура. Услугата сканира домейни, поддомейни, уеб и имейл сървъри за известни уязвимости и предоставя препоръки за отстраняването им. Така компаниите могат да установят част от слабостите в системите си, преди някой да ги използва за проникване. В Албания подобна уязвимост вече е дала на нападателите достъп до държавната мрежа. След атаката властите започват да преработват националната система за киберсигурност. През 2024 г. страната приема нов закон, който определя задълженията на организациите, управляващи критична и важна информационна инфраструктура. През октомври 2025 г. е одобрена стратегия за киберсигурност до 2030 г. заедно с план за действие до 2027 г. Националният орган за киберсигурност (AKSK) получава централна роля в наблюдението на заплахите, защитата на критичната инфраструктура и координацията при инциденти. Според данните, представени от институцията пред албанския парламент през 2026 г., броят на критичните и важните информационни инфраструктури под нейния надзор се увеличава от 215 на 328. Сред обхванатите сектори са енергетиката, финансите, транспортът, водоснабдяването и цифровите услуги. Промените стигат и до училищата. От учебната 2026–2027 г. киберсигурността влиза в програмите за първи, шести и десети клас. Децата ще изучават защитата на личната информация, разпознаването на онлайн измами и други рискове в интернет. През 2023 г. Албания е на 54-о място в NCSI, две години по-късно достига 15-о, а през 2026 г. излиза начело. Първа в класацията, но все още под атака На 10 март 2026 г. хакери атакуват информационните системи на албанския парламент. Част от данните в потребителските акаунти на администрацията са изтрити, а нападателите се опитват да получат достъп до чувствителна информация. Отговорност поема групата Homeland Justice, чието име се появява и около атаката срещу албанското правителство през 2022 г. Основните публични услуги на парламента остават достъпни, но засегнатите вътрешни системи трябва да бъдат възстановени. Властите съобщават, че използват резервни копия на информацията и работят с експерти от Националния орган за киберсигурност. За един бизнес ситуацията би изглеждала сходно. Ако нападателите изтрият клиентска база, счетоводни данни или информация за поръчките, скоростта на възстановяването зависи в голяма степен от наличните резервни копия и тяхното състояние. A1 Cyber Backup позволява архивиране на данни, устройства и приложения в центъра за данни на оператора в София, както и възстановяването им след инцидент. Услугата включва криптиране и защита срещу зловреден софтуер. Разбира се, архивирането изисква и периодични проверки. Компанията трябва да знае дали копията могат да бъдат възстановени и колко време ще отнеме връщането на критичните системи в работа. Албанският случай показва и ограниченията на международните класации. NCSI, разработван от естонската e-Governance Academy, оценява 49 показателя в 12 направления – от законодателството и защитата на критичната инфраструктура до обучението на специалисти и реакцията при инциденти. Индексът се основава на публични доказателства за съществуващи правила, институции и механизми за киберзащита. Високият резултат показва, че държавата изпълнява тези изисквания, но не гарантира, че отделните ѝ системи са защитени срещу всяка атака. Самата Албания отчита 20 киберинцидента за периода януари–август 2026 г., четири от които са определени като критични или засягащи данни и услуги. България има 14 от 14 точки за реакция, но само 2 от 9 за киберкризи България получава максималните 14 точки в NCSI за реакция при киберинциденти. Индексът отчита наличието на национални структури, правила за докладване, механизми за реагиране и международно сътрудничество. В категорията за управление на национални киберкризи обаче резултатът пада до 2 от 9 точки, или едва 22%. Според публикуваната оценка България не получава точки за публично доказан план за управление на мащабни киберинциденти, редовни междуведомствени национални учения и формализиран резерв от специалисти, които могат да бъдат мобилизирани при криза. Отчетено е единствено участието в международни учения. Данните за страната са актуализирани последно през юли 2025 г. и може да не отразяват по-новите мерки. Липсата на точки означава, че оценителите не разполагат с необходимите публични доказателства за изпълнението на съответните критерии. Въпреки това разликата между двете категории повдига съвсем конкретен проблем. Екипът на една институция може да се справи с пробив в собствената си мрежа. Но ако няколко министерства, болници или инфраструктурни оператори изгубят достъп до системите си едновременно, ще трябва да се решава кой ръководи общата реакция, кои услуги се възстановяват първи и откъде идват допълнителните специалисти. Точно тази координация се проверява в националните учения. А липсата на публични доказателства за провеждането им е сред причините България да получи толкова ниска оценка. През февруари 2026 г. страната приема промени в Закона за киберсигурност, които вече възлагат на Съвета по киберсигурността да приеме национален план за реакция при мащабни инциденти и кризи. Правителството трябва да приеме и нова стратегия за киберсигурност в деветмесечен срок от влизането на измененията в сила. Той изтича през ноември. На 21 октомври Министерският съвет одобрява и проект на меморандум за сътрудничество между ДАНС и Националния орган по киберсигурност на Албания. Документът засега е основа за преговори между двете институции и предвижда обмен на опит и укрепване на способностите им. Изборът на партньор е любопитен. През 2022 г. Албания се нуждаеше от международна помощ, за да възстанови държавните си системи след кибератаката. Четири години по-късно България търси сътрудничество с нея за защитата на собствените си системи.