Правителствата трябва да обмислят въвеждането на регулации за храните, съдържащи добавени оцветители, ароматизатори и подсладители, които ги правят по-привлекателни за потребителите. Това се посочва в нов проект с насоки на Световната здравна организация (СЗО), който предизвика незабавна реакция от страна на хранителната индустрия, съобщава Ройтерс. Предложението има за цел да помогне на държавите да определят кои храни трябва да се консумират умерено като част от здравословното хранене и кои продукти биха могли да бъдат обект на допълнителни ограничения. Сред обсъжданите мерки са предупредителни етикети върху опаковките и въвеждане на специални данъци, в зависимост от националните приоритети. СЗО променя подхода към оценката на храните Новият проект за класифициране на храните според техния състав, публикуван миналата седмица, за първи път включва подобни добавки в насоките на здравната агенция на ООН. Досега оценките на СЗО бяха съсредоточени основно върху хранителната стойност на продуктите, включително съдържанието на мазнини и сол. Сега организацията предлага да се отчитат и други характеристики, свързани със състава и начина, по който храните се произвеждат. „Този проект надхвърля традиционното оценяване на храните според хранителните им съставки, като отчита, че продуктите може да трябва да се разглеждат не само според хранителното им съдържание, но и според други характеристики на състава им, за да се предотвратяват заболявания, свързани с храненето“, заяви Катрин Енгелхард, технически експерт в отдела на СЗО за хранене и безопасност на храните. Според данни от световно проучване, цитирани от организацията, около 11 милиона смъртни случая годишно са свързани с нездравословното хранене. Кои храни могат да попаднат под новите правила? Предложеният модел е и опит на СЗО да даде по-ясни насоки на държавите членки на фона на задълбочаващия се дебат за така наречените ултрапреработени храни. Тази категория включва храни и напитки, произведени чрез промишлени методи на преработка, с използване на различни добавки и индустриални съставки. Често те съдържат сравнително малки количества непреработени хранителни продукти. Сред типичните примери са газираните безалкохолни напитки и инстантните нудъли. Много специалисти по хранене смятат, че високата консумация на ултрапреработени продукти е свързана с редица рискове за здравето. Други експерти обаче оспорват начина, по който се определя тази категория. Според тях понятието е твърде широко и съществува опасност под общ знаменател да бъдат поставени както продукти с неблагоприятен хранителен състав, така и храни, които могат да бъдат част от балансирано меню. Хранителната индустрия предупреди за сериозни последици Предложенията на СЗО предизвикаха притеснения сред големите производители на храни и напитки. Международният алианс за храни и напитки (IFBA), който представлява водещи мултинационални компании в сектора, изрази опасения, че новият подход може да измести вниманието от хранителното качество към по-широк набор от характеристики на продуктите. Това би могло да доведе до включването на значително повече храни в обхвата на бъдещи регулации. „Особено тревожна е възможността да бъдат подкопани утвърдените приоритети в областта на храненето и усилията за подобряване на състава на продуктите“, заяви генералният секретар на алианса Роко Реналди. Представителите на индустрията предупреждават и за потенциални икономически последици. Сред основните им опасения са по-високите разходи за промяна на рецептурите, по-строгите изисквания за етикетиране и възможността за допълнително данъчно облагане. Компаниите се притесняват също от риска от колективни съдебни искове, подобни на вече заведените в Съединените щати. Какво следва за производителите и потребителите? На този етап предложенията на СЗО са под формата на проект с насоки, а не на задължителни международни правила. Целта е държавите да получат допълнителен инструмент за оценка на хранителните продукти и за разработване на политики, насочени към ограничаване на заболяванията, свързани с начина на хранене. Дали това ще доведе до нови данъци, предупредителни надписи или промени в състава на определени продукти, ще зависи от решенията на отделните правителства. Дебатът обаче очертава съществена промяна в подхода към храните – освен количеството мазнини, сол и други хранителни вещества, все по-голямо внимание се отделя и на добавките, използвани при производството им.