Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че все още не е ясно дали последните преговори с Русия са приближили края на войната в Украйна, след като американските пратеници проведоха разговори с руския президент Владимир Путин в Москва. Той обаче категорично отхвърли възможността Москва да получи право на глас при вземането на решения в Алианса.
Рюте припомни, че преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Алиансът твърдо е отхвърлил „неприемливите“ искания на Москва за изтегляне на НАТО от Източна Европа и отказ от приемане на нови членове.
„Това винаги е била последователната позиция на Алианса“, подчерта той.
„Много е трудно да се каже. Това, което знам, е, че всички участващи страни, и преди всичко Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но също така европейците и Украйна, работят ден след ден, за да сложат край на тази война“, заяви Рюте в интервю за АФП по време на срещата на европейските лидери в Дъблин.
Генералният секретар на НАТО неколкократно отказа да коментира съдържанието на преговорите, като единствено подчерта, че Съединените щати, Европа и Украйна са „на една и съща позиция“.
В същото време той се противопостави на идеята Русия да получи възможност да влияе върху решенията на НАТО, след като Вашингтон и Москва обявиха, че в рамките на преговорите се обсъжда преразглеждане на договореностите за европейската сигурност.
„Това не подлежи на обсъждане“, категоричен беше генералният секретар.
Въпреки това генералният секретар посочи, че не е необичайно да се водят разговори с Русия по по-широки въпроси на сигурността, като припомни преговорите със Съветския съюз по време на Студената война.
„Но какво точно ще включват те, в момента всичко това се обсъжда“, обясни Рюте.
„За мен отново е много важно европейците, Украйна и Съединените щати да постигнат съгласие за това кое е приемливо и кое не“, подчерта генералният секретар на НАТО.
БГНЕС припомня, че Русия е поставила на преговорите за Украйна в Абу Даби въпроса за връщане към предложенията на президента Владимир Путин от декември 2021 г. за цялостно преструктуриране на европейската архитектура на сигурност. Москва настояваше тогава за прекратяване на разширяването на НАТО, ограничаване на военното присъствие на Алианса спрямо равнищата от 1997 г. и прекратяване на военното сътрудничество с бивши съветски републики извън НАТО, включително Украйна.
След 1997 г. към НАТО са се присъединили 16 държави. През 1999 г. членове на Алианса стават Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. - България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. През 2009 г. се присъединяват Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония. След началото на руската инвазия в Украйна НАТО се разширява и с Финландия през 2023 г. и Швеция през 2024 г.
Предложенията на Москва от декември 2021 г., представени два месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, предвиждаха също да не бъдат разполагани допълнителни сили и въоръжения на територията на други европейски държави над равнищата от 27 май 1997 г., освен в изрично договорени изключителни случаи. | БГНЕС