Европа е обхваната от два дебата, които са по-малко важни, отколкото осъзнава, като същевременно игнорира един, който е от решаващо значение, пише Муджтаба Рахман, директор за Европа в Eurasia Group, в статия за The Guardian. Рахман обясни, че първият въпрос се отнася до това кой трябва да представлява ЕС в преговорите с Русия. Той обаче смята, че това е до голяма степен маловажно в момента, тъй като перспективите за сериозни мирни преговори за Украйна преди края на зимата са минимални. „Русия има мощни стимули да ескалира войната през следващите месеци, за да подкопае икономиката и гражданския дух на Украйна“, се казва в статията. Според експерта, вторият въпрос се отнася до подхода на Доналд Тръмп към Украйна. Продажбите на американско оръжие остават от решаващо значение за военните усилия на Украйна, но военните интервенции на Тръмп в Близкия изток допълнително възпрепятстват доставките на оръжията, от които Украйна най-много се нуждае – по-специално, прехващачите „Пейтриът“. Освен това, Украйна остава силно зависима от американското разузнаване за ранно предупреждение, особено за откриване на руски балистични ракети. Европа, прогнозира авторът, е малко вероятно да може напълно да възпроизведе такива възможности до 2030 г. „Но общото заключение остава същото: САЩ са по-малко незаменим партньор за Украйна, отколкото бяха преди две години. Дебатът, който европейските лидери игнорират, се отнася до въпроси, много по-близки до тях: какво ще се случи, ако Марин льо Пен спечели френските президентски избори след шест месеца?“, отбеляза Рахман. Той припомня, че ако бъде избрана за президент, Льо Пен ще спре двустранната помощ на Франция за Украйна. Освен това, съпротивата ѝ срещу увеличаването на приноса на Франция в бюджета на ЕС може да застраши финансирането в целия ЕС. Авторът на статията смята, че Украйна е с по-нисък приоритет за Италия, Испания, Гърция, Австрия, Унгария и Словакия, а подкрепата на Италия може да отслабне още повече след изборите догодина. В резултат на това тежестта може да падне върху малка група страни от Северна и Западна Европа. Те ще срещнат затруднения да компенсират загубата на приноси от значителна част от държавите от Южна и Централна Европа. Рахман добавя, че санкциите биха били също толкова уязвими. По-конкретно, икономическите санкции на блока изтичат през юли 2027 г. и френско вето може да доведе до тяхното отменяне. „Накратко, председателството на Льо Пен би могло едновременно да подкопае трите стълба на европейската подкрепа за Украйна: финансиране, членство в ЕС и санкции срещу Русия“, заключи експертът. Рахман отбеляза, че в най-лошия сценарий за Украйна, ако Европа се окаже неспособна да я подкрепи след евентуална победа на Льо Пен, Киев ще бъде принуден да сключи споразумение при условията на Москва. В този случай Русия ще получи анексираните територии и ще наложи на Киев политически условия и такива по сигурността: забрана за присъединяване към НАТО, ограничение на числеността на въоръжените сили и политически искания. „След неоправдано нахлуване и близо пет години брутални руски атаки срещу цивилни, украинците ще възприемат това споразумение като унизително поражение. Унижението ще бъде още по-голямо, ако Киев подпише споразумението под натиск от Вашингтон, с подкрепата на някои европейски страни и на фона на съпротивата на други“, отбелязва експертът. Според него подобно споразумение би било хуманитарна трагедия. „Те биха се сблъскали със същата съдба като окупацията другаде: масови задържания, насилствени изчезвания и мъчения. Тези, които успеят да се евакуират, биха се присъединили към редиците на вътрешно разселените лица в Украйна“, обясни Рахман. Той добавя, че тъй като всяко прехвърляне на територии би изисквало референдум, украинският президент Володимир Зеленски ще бъде принуден да организира такъв: „Зеленски ще бъде изправен пред две ужасни възможности: да игнорира резултатите от гласуването и да наложи дълбоко непопулярно споразумение или да подаде оставка и да остави вакуум, който следващото правителство ще трябва да запълни.“ Авторът на статията посочва, че за да се случи подобна ситуация, ще е необходимо едновременно да се слеят няколко неблагоприятни обстоятелства: пълно прекратяване на американската разузнавателна и военна подкрепа, което би позволило на Русия да отмести фронтовата линия; изчерпване на европейското финансиране без двустранна алтернатива; и ескалация от страна на Русия, подкрепена от подновена мобилизация. „Всеки от тези фактори е възможен поотделно; заедно те са малко вероятни“, смята той. В същото време Рахман смята, че този сценарий трябва да накара страните от ЕС сериозно да се замислят. „Перспективите пред Украйна изглеждат най-мрачните, откакто Русия започна войната през 2022 г. Стратегията на Путин винаги е била да надживее Запада и да постигне политически цели, които не може да постигне на бойното поле. - Тази перспектива става все по-вероятна – не защото Украйна губи волята си за борба или дори защото Вашингтон се оттегля, а заради това, което може да се случи в Европа следващата година, превръщайки я в най-слабото звено в собствената ѝ стратегия за победа над Русия“, обясни той. Превод и редакция: БЛИЦ