Бюджетната комисия в парламента одобри единодушно на първо четене в четвъртък три законопроекта за изменения в Закона за хазарта, които предвиждат пълна забрана на рекламата на хазартни игри. Автори на текстовете са Министерският съвет, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Още на същото заседание обаче стана ясно, че до второто гласуване първоначалните идеи могат да бъдат съществено преработени.

Членовете на комисията решиха да създадат специална работна група, в която ще участват и представители на засегнатите страни. Тя ще трябва да обобщи бележките и предложенията, направени по време на дебата.

Онлайн забраната се оказва неприложима

Най-вероятно от законопроекта ще отпадне забраната за реклама на хазарт в интернет, защото на практика тя трудно може да бъде осъществена. Според бранша подобно ограничение би засегнало само българските лицензирани оператори и сайтове, но не и чуждестранните от трети страни, а нелегалният хазарт в социалните мрежи също остава недостижим.

„Делът на незаконния хазарт е 40% и въпреки, че НАП постоянно блокира нелегални сайтове, се появяват нови и нови“

Това посочи заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя допусна възможността рекламата в мрежата да остане разрешена единствено чрез т.нар. афилиейт оператори – посредниците, които в момента популяризират хазартни игри. Правителственият проект за забрана обаче предвижда тяхната дейност да бъде спряна, тъй като се приема за форма на реклама.

По думите на Петкова от август 2026 г. афилиейт операторите работят с лицензи, като досега са издадени 99, а по 79 от тях вече са внесени държавните такси от 6000 евро. Според нея Националната агенция за приходите може да контролира тази дейност.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ настоя, че ограничаването на хазартната реклама онлайн трябва да стане на ниво Европейски съюз, тъй като националните мерки не дават резултат. Той призова България да търси съюзници в ЕС за подобна забрана, като отбеляза, че страната е твърде малка, за да диктува на Фейсбук какво да прави.

Затварянето на игрални зали отново под въпрос

Хазартните оператори се противопоставиха остро и на предстоящото закриване на игрални зали и казина, произтичащо от ограниченията, приети още през 2024 г. Тригодишният преходен срок изтича през май 2027 г., когато трябва да спрат работа 187 зали в населени места с до 10 хил. жители, както и още 318 обекта, които не спазват изискваните отстояния от училища, университети, студентски общежития, читалища и детски площадки.

Голяма част от тези зали обаче разполагат с десетгодишни лицензи. Петкова съобщи, че НАП ще трябва да върне на операторите 17 млн. евро заради предсрочно прекратените разрешителни, а като се добави и съкращаването на над 3800 работници, загубата за бюджета от осигуровки ще достигне 104 млн. евро.

Към това се добавя фактът, че вече втора година финансовото министерство не е приело наредбата за изчисляване на отстоянията. Затова ограниченията за хазарт в населените места също могат да бъдат преразгледани при второто четене.

Работната група ще трябва да обхване в ограниченията и пунктовете за залози, които при промените от 2024 г. са били пропуснати. Василев предупреди, че ако тази вратичка не бъде затворена, всички зали и казина, подлежащи на закриване, просто ще се превърнат в пунктове за залози.

Данъците за залите също ще бъдат преразгледани

Отстъпление се очаква и при значителното увеличение на облагането на игралните зали и казина. Проектът на кабинета предвижда тримесечният алтернативен данък за игрален автомат да нарасне от 800 лв. на 600 евро, за игрална маса – от 22 000 лв. на 13 000 евро, а за друго игрално оборудване – от 5000 лв. на 3000 евро.

От 1 януари 2028 г. алтернативният данък по Закона за корпоративното подоходно облагане трябва да отпадне и да бъде заменен с двукомпонентна държавна такса по Закона за хазарта, каквато ще плаща и онлайн хазартът. Браншът възрази, че наземните игри не бива да се облагат като онлайн залаганията, защото разходите им са много по-високи, и Петкова се съгласи с този аргумент.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че фискалният ефект не е определящ при промените. По думите му целта е да се постигне баланс – регулациите да ограничат максимално достъпа на уязвимите групи и хазартно зависимите, но без прекомерни рестрикции, тъй като празнината бързо ще бъде запълнена от нелегален хазарт. Той посочи и технологичните ограничения пред държавата. Темата отдавна разделя обществото – според Папазян забраната застрашава парите за спорта, докато Даниела Бобева настоява за тотална забрана.

Проданов обеща работната група да бъде сформирана още в петък и да преработи възможно най-бързо неясните и спорни текстове, така че законопроектът да е готов преди гласуването на бюджета за 2027 г.