Само 220 служители на Агенция „Митници“ се занимават с борбата срещу наркотрафика в България – толкова, колкото са били и преди 26 години.

Това заяви заместник-директорът на агенцията Стефан Бакалов, който посочи, че на фона на нарастващите рискове и заплахи е необходимо увеличаване на мобилните екипи.

По думите му през 2024 г. митническите служители са задържали общо 10 тона наркотични вещества. Той уточни, че резултатът е постигнат преди присъединяването на България към Шенген, като подчерта, че свободното движение в пространството създава допълнителни предизвикателства пред контролните органи.

„Влизането ни и членството ни в Шенген всъщност дава възможност да се пътува свободно и спокойно за всички нас, но за нас пък е огромно предизвикателство и много сериозна трудност“, коментира Бакалов.

Той изтъкна, че увеличаването на мобилните екипи е сред необходимите мерки за по-ефективно противодействие на наркотрафика. Според него числеността на служителите в отдела за борба с наркотрафика не се е променила повече от две десетилетия, въпреки че обстановката и заплахите са се изменили значително.

„Преди 26 години служителите на отдела за борба с наркотрафика бяха 220 човека, сега пак сме 220 човека. Всички виждате какви са рисковете, какви са заплахите и как се увеличават рисковете, които би трябвало ние да покриваме“, заяви заместник-директорът на Агенция „Митници“.

Бакалов обясни, че българските митнически служби поддържат постоянна оперативна връзка с партньорските институции както в държавите от Европейския съюз, така и с Турция. По думите му съвместната работа е ежедневна, а при случаи с трансграничен характер се сформират екипи, които да координират действията си.

Той призна, че не всяка операция позволява случаят да бъде проследен докрай, но в значителна част от ситуациите общите действия на службите водят до по-пълно изясняване на обстоятелствата. Като пример посочи сътрудничеството с испанските власти, което е особено активно при по-мащабните случаи на наркотрафик.

По отношение на основните маршрути за пренасяне на наркотици към Европа Бакалов уточни, че рисковите точки не се изчерпват с граничните пунктове Кулата и „Капитан Андреево“. Като особено уязвими трасета той посочи и Дунав мост, и Дунав мост 2.

Той обърна внимание, че след отпадането на традиционния граничен контрол камионите преминават през района на бившия пункт Кулата с около 40 км/ч. Това прави невъзможно митническите служители да ги спират и проверяват по досегашния начин.

Въпреки променените условия митниците използват други методи за контрол, прилагани и в европейски държави с по-голям опит в тази сфера. Бакалов подчерта, че проблемът с наркотрафика е сериозен не само за България, но и за останалите страни в Европа.

Той посочи, че пратките, които българските митници успяват да задържат, често са преминали през пет или шест държави от Европейския съюз, преди да бъдат установени на територията на страната. Като пример даде операция „Ориент експрес“, проведена през миналата година, при която са конфискувани 205 килограма кокаин.

Пратката е преминала през седем държави от ЕС, преди българските служители да успеят да я задържат. По думите на Бакалов това показва колко сложна е работата на службите, включително в държави с много по-добро технологично и финансово обезпечаване.

Заместник-директорът на Агенция „Митници“ направи и сравнение с количествата марихуана, задържани в Турция. По думите му там годишно се конфискуват около 40–45 тона, като наркотикът преминава през повече от 13–14 различни пункта, извън тези по границата с България.

Сред посочените примери са и морски пристанища като Мерсин, където според Бакалов всяка година се задържат над 15–20 тона марихуана. Той подчерта, че тези количества не могат да бъдат пряко съпоставяни с резултатите от проверките на българските гранични пунктове, включително „Капитан Андреево“.

Бакалов посочи и сериозната разлика в броя на служителите от двете страни на границата. В звеното за противодействие на наркотрафика на пункт „Капитан Андреево“ работят 20 души, докато от турската страна служителите са 120.

Различия има и по отношение на служебните кучета. Той отбеляза, че българската митническа администрация ежегодно увеличава броя им, но въпреки това разполага с по-малко животни в сравнение с партньорските служби.

Бакалов обърна внимание и на една особеност в работата на българските митници – засиления контрол при напускане на Европейския съюз. По думите му България е сред малкото, а вероятно и единствената държава в ЕС, която осъществява толкова интензивни проверки на изход от съюза.

Той поясни, че обичайно европейските държави концентрират по-сериозния граничен контрол при влизане в ЕС. България обаче полага усилия за проверки и при напускане на съюза, като целта е да се противодейства на трафика на наркотични вещества и да се поддържат добрите отношения със съседните държави и партньорските институции.

По отношение на възможността за разширяване на екипите Бакалов съобщи, че още през следващия месец ще бъдат обявени 10 свободни позиции в отдела за борба с наркотрафика.

Той изрази надежда, че кандидатите ще бъдат мотивирани и готови да се включат в работата на звеното, включително хората, които имат критично отношение към дейността му.

„Надявам се хора, които имат желание, които са мотивирани, които дори са критични към работата на отдела за борба с наркотрафика, да си подадат документите, за да им дадем шанс да работят с нас“, заяви Бакалов.

Той описа и натовареното ежедневие на митническите служители, които понякога прекарват по 12–13 часа в проверки на тежкотоварни автомобили. Служителите могат да инспектират над 500 камиона, без да открият незаконен товар, но при следваща проверка да попаднат на значително количество наркотични вещества.

„Да изпитат тръпката от това да работиш 12–13 часа, да провериш повече от 500 камиона, да не намериш нищо, но на края на месеца пък да извадиш късмет и да намериш 500 кг“, коментира заместник-директорът на агенцията.

В отговор на въпрос дали напрежението в Черно море е довело до пренасочване на наркотрафика от морските маршрути към сухопътните, представителят на митниците заяви, че подобно влияние съществува, но засега не е съществено.

Според него, ако настоящата ситуация в Черно море се запази и се превърне в трайна тенденция, е възможно това да се отрази по-осезаемо на маршрутите за пренос на наркотици. Към момента обаче той не отчита сериозна промяна в трафика вследствие на обстановката в региона.