Казват, че поезията е това, което се губи при превода. Какво тогава е прозата? Отговор на този въпрос даде издателят Стойо Вартоломеев, който гостува в РБ“Никола Фурнаджиев“ заедно с автора на три изключителни книги – Красимир Димовски. Стойо Вартоломеев разказа, как преди да издаде „Тезеят в своя лабиринт“ поискал от Димовски да го отведе на мястото, където се развива действието в романа.

И там не видял нито бистрия поток, по който плувал дневникът, нито пък планината Могила и малката Могилчица. Това е тайната на качествената проза, тя се ражда точно в този незрим разлом между действителността и представите. Защото планината Могила и малката Могилчица съществуват. Ще ги видите пред очите си още като разгърнете първите страници на романа, а истинската литература е именно там. В това невидимо за околните пространство, в което творецът разгръща своя сюжет по истинно от самата действителност. Голямата литература се познава именно по това, че твори светове, ражда съдби, убива и въздига герои, които съществуват само там – в онова невидимо място, където като корени на мощни дървета се преплитат спомени, бъдеще и евентуални възможности.

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил. След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021 г.) и „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта (2022 г.).  „Тезеят в своя лабиринт“ (2024 г.). Отличени са с Наградата за проза на Портал Култура, с Наградата за проза на СБП, Националната награда Милош Зяпков, Награда Пловдив. Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Дебютът му в полето на литературата е сборникът с разкази „Ние, кавалеристите“ (1987), а книгата с разкази „Райската градина“ излиза през ноември 1989 г.

Но това привидно мълчание не е празнота, защото през цялото това време Красимир Димовски, подобно на стотици събратя по перо работи в редица редакции, той е журналист, но и карикатурист.

Само хора, които работят в ежедневник могат да оценят колко натоварва това, как изцежда силите ни и въпреки това, Красимир Димовски е успял да се отърси от умората и да да напише три великолепни книги. С великолепен български език, с интелигентност, деликатно и в същото време толкова проникновено, че дисекцията на нашата действителност понякога е стряскаща.

Ще публикуваме отделно анализите на литературния критик Никола Иванов, които той представи снощи в зала „Перото“ на РБ“Н.Фурнаджиев“, а на вас горещо препоръчаме да прочетете книгите на Красимир Димовски. Не ходете в Яврово за да дирите планината Могила и малката Могилчица. Те вече живеят във въображението ви, но вие още не знаете това.

Приятно четене!