Никола ИВАНОВ, литературен критик
Отличителното за прозата на Красимир Димовски е това, че в творбите му е силно биографичното начало. Неговият творчески свят се намира в любимото му село Яврово и е заключен между голямата планина Могила и малката Могилчица. Там е неговият тематичен и сюжетен творчески Рай, това е неговото творческо царство, писателските му кладенци, на които той не изневерява, а им остава верен досега. От там черпи сюжетите за своята проза, но те не остават затворени в това пространство, а свободно шестват из родината и общуват със света. И това е благодарение на дарбата на писателя да превръща регионалното в национално и общочовешко. Неговите герои живеят в затвореното пространство на селото си, но духовно общуват със света. Универсалното звучене на разказите на Красимир Димовски се получава от факта, че в творбите си той поставя най-важните екзистенциални, философски и метафизически битийни въпроси за човека.
Разказите на Красимир Димовски са силно хуманистични, изпълнени със съчувствие и състрадание към героите, които са унизени и оскърбени от живота и съдбата. В „Гноп“ .главният герой е изоставено дете, отгледано от лошата старица Флора. Всички го бият и тормозят. Детето мечтае да срещне родната си майка, която да го приюти при себе си и да го закриля.
Има ли значение дали персонажът е жена или мъж, той е просто човек, дали Пушкалък от „Победителят“ е момче или момиче? По-важното е, че писателят рисува по великолепен художествен начин образа му. В този разказ става дума и за Свободата, която очевидно за Красимир Димовски е сред основните ценности.
Когато е необходимо, Красимир Димовски си служи в разказите с ирония, както се случва с вдовицата от едноименния разказ.
Силни са антивоенните настроения и антивоенният патос в някои от разказите и това е важна част от хуманизма на творбите. Вдовицата от едноименния разказ остава сама, защото съпругът й е убит от гръцките партизани през Втората световна война.
Ако трябва да посоча разказът, който най-много предпочитам, това ще е „Ние, кавалерията“. Това е категорично антивоенен разказ с много силен хуманизъм. Децата си играят на войници и войни. Многобройни са хвалбите за подвизи в патриотарските разкази на децата, които са слушали перченето и „геройствата“, които са извършили по време на войните дядовците. Те ги преразказват с апломб. Посланието е, че човекът е роден да съзидава чрез труда си, а не да руши във войната, която е най-голямото човешко зло. И когато дядото наблюдава през прозореца военните действия между децата, обобщава: „Тая пущина, Митьо, дето нас ни съсипа. Не бива тъй… Иди, иди да ги спреш…“ Това е ключовият момент, в който се намира главното послание от разказа. Можем да предположим, че отказът на дядото да говори и да се хвали с геройствата си по време на войната е в резултат на античовешката й същност, която той е прозрял, наблюдавайки смъртта на хиляди войници. А той има присъдени четири ордена за храброст, много повече от другите, които се хвалят пред внуците си с геройства. От този разказ се убеждаваме в художественото умение на Красимир Димовски да рисува прекрасни вълнуващи картини със слово. В разказите Красимир Димовски преплита реализъм и фантастика. Творбите са пропити с тъга и болка. Героите са бедни селяни, битът им е мизерен. Социалното око на писателя е винаги будно. Миналото и бъдещето са неразривно свързани, няма бъдеще без минало, в миналото са корените, които крепят всички нас.
Сборникът „Ловецът на русалки“ съдържа три „новели за любовта и яростта“, както е отбелязано на корицата – „Бащата на света“, „Смъртта на Исус Мохамад“ и „Ловецът на русалки“. Всички са много метафорични и поетични творби.
Главният герой в „Бащата на света“ Лесуса е особняк, аутсайдер в селото, често го бият, присмиват му се, изглежда духовен, но външният му вид го опровергава. Живее уединено в изоставената къщурка след смъртта на дядото Търси усамотение, защото в самотата може да размишлява спокойно. Човеците нито го възгордяват, нито го огорчават. Задоволява се единствено да ги наблюдава и изучава. Споделя съкровеното си желание-мечта: „ – Искам някой да изстиска от мен душата и аз да тръгна като душа, за да мога да вляза във всеки поотделно.“ Макар привидно намеренията му да са хуманни, защото целта му е да направи човеците по-добри, в Лесуса е въплътен образ на човек, опасен за човечеството, защото иска да уеднакви човеците, да ги направи еднакво сиви и скучни, да ликвидира разнообразието. Лесуса е осенен от прозрението, че възрастните имат власт над беззащитните деца и могат да ги извайват по свой образ и подобие с уговорки или насилие. Лесуса Мечтае да създаде нови хора, съобразно своите представи. Това е ужасяващо антихуманно намерение. Той роптае срещу Бог, защото е създал несъвършен човека. Прави опит да изтрови селяните с изключение на вдовицата Симонда, от която чака дете. Само че е бездетен. Бог го е наказал заради намерението и целта да моделира новия човек.
„Смъртта на Исус Моохамад“ е Радичковски тип творба. В новелата се преплитат реализъм и фантастика, селският бит е съчетан с духовните преживявания на персонажите, които често приемат невероятни проявления. Заглавието на новелата подсказва едно от главните послания. Исус Христос и Аллах си приличат, само че християни и мюсюлмани ги наричат по различен начин. Затова верската и религиозна търпимост е сред най-достойните и хуманистични достойнствата на българите. Писателят отправя посланието, че разединението е главната причина българите да живеят в несвобода
„Ловецът на русалки“ е висока литература и като сюжет, и като изградени и завършени образи, и в художествено отношение. Новелата е най-силната прозаична творба на Красимир Димовски. Главният персонаж Моряка се озовава в селото. Казва, че е корабокрушенец и няма никакви документи, които да удостоверяват личността му. Моряка е тъжен, свободолюбив, красив и трагичен.
Бабата разказва на Моряка драматичната съдба на Сияница изоставена от майка си, бабата я отглежда. Красимир Димовски се стреми да осветли от всички страни живота на изоставеното от майка си дете, захвърлено от съдбата, да предаде художествено житейското му ежедневие, изпълнено с изпитания и страдания. Една задача, която предлага богат материал за художествени настроения, широко поле за наблюдения и психологически анализи
Баяна предупреждава Кметът да не издава Моряка на властите. Тя го ревнува от Сияница, а Сияница го ревнува от Баяна, дори припада. Различният ракурс в новелата е проследяването на онези процеси, които превръщат обладания от любов човек в опасно същество. Писателят успява да напипа и изобрази най-тъмните и болезнени жилки на любовното чувство.
Красимир Димовски разказва темпераментно и с вълнение, но просто и естествено, което е признак за талант. Той не разчита на формотворчество, маниерност, тематични смелости и екстравагантност. Изграждането на образите се разширява в посока на духовния им обем, на сложността им и по този начин постига изобразяването им в пълнота и дълбочина. Героите му са по-скоро събирателни образи, но силно индивидуализирани и запомнящи се. На места писателят демонстрира белетристична виртуозност,.
Разнообразни по сюжети и теми, прозаичните творби на Красимир Димовски са населени с галерия от образи, интересни, вълнуващи и запомнящи се. В основата на всеки негов разказ лежи един конфликт. Творбите му са солидно изградени, отличават се композиционно и са наситени с драматизъм, динамика и напрежение. Писателят ни среща с кръг от ексцентрични, но автентични персонажи, живеещи с ежедневни трудности и житейски предизвикателства, с които трябва да се справят и преодолеят. Един от най-големите козове на автора е силната емпатия, която изпитва към героите си. Красимир Димовски печели читателя, защото не го манипулира, а акцентира вниманието му върху невидимите внушения и послания, които предлага. За многозвучието на творбите му важна роля играят последните финални изречения, с които завършват отделните глави, части, епизоди.
Красимир Димовски умее да се заслушва в думите, да играе със словото, да го подчини на послания, защото успява да формулира и изразява идеите и философските си находки, да материализира смисловите параболи, търпеливо да постига мрачната им афористичност. Прозата му е много метафорична и поетична, торбите му са едностилни, дълбоки, многопластови, в тях няма да открием еклектика, сълзливост и захаросаност. Селският примитив е видян и изобразен от гледище на психологическата му същност. Писателят търси психологическо обяснение на примитивните му първосигнални реакции на ситуациите. Творбите му се отличават с непредвидимост в сюжетно отношение, макар че са конструирани на границата на очакваното. Зад битовизма се намират допълнителни пластове, напипват се митични и мистични отпечатъци и сравнения. Повествователната логика е на границата на парадокса. В творбите му срещаме реализъм, натурализъм магически реализъм, сюрреализъм. Това ги прави по-експресивни и въздействащи.
Трябва да отбележим максимално опростения диалог в торбите му, вкаран също в спираловиден слог. Значимият писател не допуска придобитото да вземе превес над автентичното. Талантливият творец никога не допуска вторичното да преодолее и превземе първичното и да го надделее, защото интуитивно знае и усеща, че това ще бъде в ущърб на торбата, не допуска филологията да вземе превес над автентичното слово. Стилът на Красимир Димовски е темпераментен, той пише с нерв и ритъм. Езикът на писателя е гъвкав, разчупен, богат, нюансиран,, плод е на богато писателско въображение, използва диалектни думи, но с мярка, без да прекалява.
Прозата на Красимир Димовски е едно вярно изображение на живота, чужда е на всякаква риторика и проповед. Неговите творби приласкават и изтръгват дълбоки скрити емоции, те се приемат като откровение.
Светът в книгите на Красимир Димовски бе представен в Пазарджик