Омбудсманът Велислава Делчева настоява промените в Закона за личната помощ да не водят до намаляване на доходите на асистентите и до ограничаване на правата на хората с увреждания.
Тя е изпратила становище до председателя на Народното събрание Михаела Додова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Венко Сабрутев по повод внесения законопроект за изменение и допълнение на нормативния акт с вх. № 52-654-01-176 от 10 ноември 2026 г.
Повод за позицията на омбудсмана са постъпилите в институцията над 800 жалби само в рамките на два дни. Според Делчева предлаганите промени трябва да бъдат подложени на широка обществена дискусия, тъй като засягат родители на деца и пълнолетни лица с тежки и множествени увреждания. За тези хора личната помощ е от основно значение за извършването на ежедневните дейности, осигуряването на достоен живот и пълноценното участие в обществото.
Една от основните промени в законопроекта предвижда действащият трудов договор да бъде заменен със специален договор за предоставяне на лична помощ. Омбудсманът предупреждава, че подобна промяна трябва да бъде придружена от ясни гаранции, за да не се стигне до прекъсване на необходимата подкрепа или до влошаване на правната и социалната защита на асистентите.
„Всяка промяна в договорните отношения, осигурителния режим, финансирането или административните процедури трябва да гарантира, че няма да се стигне до прекъсване на необходимата подкрепа или до неоправдано влошаване на правната и социалната защита на асистентите“, посочва Велислава Делчева.
Тя обръща внимание, че преминаването от трудово правоотношение към специален договор поражда редица съществени въпроси. Сред тях са гаранциите за размера и изплащането на възнагражденията, правото на почивка, осигуряването, защитата при временна неработоспособност, признаването на професионалния опит и механизмите за разрешаване на спорове.
Според омбудсмана е необходимо подробно да се изясни как новият договорен режим ще се отрази върху правата и социалната сигурност на различните категории асистенти. Особено внимание трябва да бъде отделено на хората с дългогодишен професионален опит, както и на тези, за които работата като личен асистент представлява основен или единствен източник на доходи.
В становището си Делчева настоява законопроектът да съдържа достатъчно конкретни правила за правата и задълженията на страните по договора, размера и начина на изплащане на възнаграждението, както и сроковете за неговото получаване. Според нея трябва да бъдат уредени и възможностите за почивка и съвместяване на асистентската дейност с друга професионална заетост.
Омбудсманът поставя акцент и върху необходимостта от гаранции при настъпване на социални рискове, ясни условия за прекратяване на договорните отношения и ред за разрешаване на възникнали спорове. Необходимо е също да се осигури запазване на вече придобитите права и непрекъснатост на предоставяната подкрепа при преминаването към новия режим.
Според Делчева подобна съпоставка между действащите и предлаганите правила е необходима, за да се установи дали промените ще доведат единствено до нов начин на организация на дейността, или ще ограничат съществуващи права.
В становището си Велислава Делчева изразява притеснение и от възможността осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде оставено на избора на личния асистент.
„Поради това предлагам на първо място да бъде обсъдена възможността за запазване на задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, както и за осигуряване на защита при останалите социални рискове, за които асистентите са осигурени по действащия ред“, заявява омбудсманът.
Тя настоява да има и гаранция, че преминаването към новия договорен режим няма да прехвърли цялата тежест на осигурителните вноски върху личните асистенти.
Делчева предупреждава, че ако според действащото данъчно и осигурително законодателство задълженията за данъци и осигуровки бъдат изцяло за сметка на изпълнителите по договорите за лична помощ, трябва да се предвидят механизми, които да предотвратят намаляването на реално получаваните от тях доходи.
„Подобна гаранция е особено важна предвид и без това ниските възнаграждения за полагания от асистентите труд и необходимостта от осигуряване на достойни условия за упражняване на тази дейност“, посочва тя.
Омбудсманът допълва, че трябва да бъде гарантирана непрекъснатостта на осигуряването при преминаването към новия договорен режим. Асистентите следва да получат и навременна и достатъчно ясна информация за последиците от предлаганите промени.
Делчева възразява срещу приемането на част от предложените изменения без предварително осигурени гаранции за доходите на асистентите и правата на хората с увреждания. В становището си тя поставя въпроси и за новия начин на определяне на възнагражденията, териториалните ограничения при избора на асистент, както и условията за прекратяване и възстановяване на личната помощ.
„Особено важно е да се гарантира, че заявените цели за подобряване на организацията и финансовата устойчивост на механизма няма да бъдат постигнати чрез ограничаване на съществуващата защита или чрез прехвърляне на допълнителни рискове върху хората с увреждания и техните семейства“, подчертава омбудсманът.
Законопроектът предвижда часовата ставка за лична помощ да се определя всяка година със закона за държавния бюджет. За 2027 г. е заложен размер от 5,24 евро.
В тази връзка Делчева настоява да бъде направена преценка дали предвидената ставка осигурява справедливо заплащане и дали преминаването към специален договор няма да доведе до съществено намаляване на доходите на асистентите, особено на тези с дългогодишен професионален опит.
Тя предлага да се сравнят сегашните възнаграждения с очакваните плащания при новия режим. Специално внимание трябва да бъде отделено на асистентите, които към момента получават допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Според омбудсмана ежегодното определяне на часовата ставка не бива да създава несигурност относно финансовото обезпечаване на вече определените часове лична помощ.
Друга част от предложените промени, срещу която Делчева възразява, е условието кандидатът за личен асистент да има настоящ адрес в населеното място, в което живее ползвателят, или на разстояние до 40 километра от неговия настоящ адрес.
Омбудсманът предупреждава, че подобно изискване може да създаде затруднения в малките населени места и отдалечените райони, където изборът на подходящи кандидати е ограничен. В някои случаи избраният от човека с увреждане асистент може да бъде единственият, който има възможност да осигури необходимата грижа, включително когато става въпрос за близък или роднина.
Затова Делчева предлага да се предвидят мотивирани изключения от териториалното ограничение. Те трябва да бъдат съобразени с индивидуалните потребности и волята на ползвателя, както и с реалните възможности за осигуряване на подходящ асистент.
В становището си омбудсманът поставя въпроса и за случаите, в които личната помощ може да бъде прекратена след извършване на нова индивидуална оценка.
Тя настоява засегнатите хора да бъдат уведомявани своевременно, да имат възможност да оспорват решенията и да бъдат защитени от необосновано прекъсване на подкрепата. Когато необходимостта от грижа продължава, трябва да бъде разгледана възможността за осигуряване на друга подходяща форма на помощ.
„Водещ принцип следва да бъде недопускането на ситуация, при която човек с тежко увреждане остава без необходимата му подкрепа единствено поради административна процедура или промяна в организацията на механизма“, подчертава Велислава Делчева.
Тя обръща внимание и на хората с увреждания, които заминават за лечение или рехабилитация в чужбина. Според омбудсмана това не трябва автоматично да води до загуба на правото на лична помощ, ако потребността от нея продължава да съществува.
Делчева настоява да бъде разписан ясен ред за временно преустановяване и последващо възстановяване на помощта, без да се въвеждат прекомерно формални изисквания за доказване на медицинската необходимост.
Омбудсманът предлага да бъде създаден работещ и финансово обезпечен механизъм за заместваща грижа в случаите, когато личният асистент се разболее, излезе в отпуск или по друга обективна причина не може да изпълнява задълженията си.
Според нея за хората, които са силно зависими от чужда помощ, дори краткотрайното прекъсване на грижата може да доведе до сериозни последици. Поради това трябва да има възможност необходимата подкрепа да бъде осигурена и при временна невъзможност на избрания асистент да изпълнява работата си.
В становището се обръща внимание и на готовността на общините да прилагат новия режим. Делчева настоява те да разполагат с достатъчно финансиране, подготвени служители и необходимите ресурси, така че промените да не водят до забавяне на административните процедури и плащанията.
Омбудсманът предупреждава също, че отлагането до 1 януари 2028 г. на определени елементи от реформата във финансирането на социалните услуги не трябва да се отрази негативно върху капацитета на вече действащите услуги. Според нея това не бива да възпрепятства разкриването на нови услуги в населени места, където има установен недостиг, нито да ограничава достъпа на хората до необходимата подкрепа.
Делчева настоява за публична оценка и широко участие в обсъждането
Велислава Делчева настоява предлаганите законодателни промени да бъдат придружени от подробна и публично достъпна оценка на техните финансови и социални последици.
Според нея в обсъждането трябва да бъдат включени хората с увреждания, ползвателите на лична помощ, техните родители и самите асистенти. Позициите и предложенията на тези групи трябва да бъдат разгледани по същество, преди да се пристъпи към приемане на измененията.
Омбудсманът обръща специално внимание и на родителите, които са ограничили или прекъснали професионалната си реализация, за да се грижат за децата си с тежки увреждания. Тя посочва, че техните затруднения са свързани не само с ежедневните грижи, но и с осигурителния стаж, бъдещите пенсионни права и финансовата сигурност.
За решаването на тези проблеми Делчева предлага да бъде приложен координиран подход, включващ преценка на възможни мерки както в осигурителното, така и в социалното законодателство.
Основното настояване на омбудсмана е реформата в личната помощ да не се реализира за сметка на хората, които разчитат на тази подкрепа, и на асистентите, които я осигуряват. Промените трябва да гарантират запазването на доходите, социалната защита и непрекъснатостта на грижата за хората с увреждания.