Нови кадри на китайския изтребител от шесто поколение, разработван от Chengdu Aircraft Corporation, показват как самолетът извършва рязък завой от 90 градуса за по-малко от две секунди. Маневрата демонстрира впечатляващи летателни характеристики за толкова голяма машина, особено предвид необичайната ѝ конструкция без традиционни опашни плоскости, съобщава Military Watch Magazine. Китайският боен самолет, известен с неофициалното обозначение J-36, беше показан за първи път през декември 2024 г., когато се появиха кадри от негови летателни изпитания. Още тогава той привлече вниманието на военните анализатори с внушителните си размери и нестандартната аеродинамична конфигурация. Големият корпус предполага възможност за разполагане на мощна радарна система, значителен вътрешен оръжеен товар и големи запаси от гориво. Тези характеристики биха позволили на изтребителя да изпълнява мисии на значителни разстояния, без да разчита толкова силно на въздушно презареждане. Първоначално обаче размерите на самолета породиха въпроси относно способността му да извършва сложни маневри, особено при високи скорости. Новите кадри показват възможностите на китайския изтребител Публикуваните през юни 2026 г. кадри от изпитанията вече показаха, че самолетът притежава значителна маневреност въпреки големите си размери. Последните изображения обаче предоставят нова информация за поведението му при резки промени на посоката. Според Military Watch Magazine демонстрираният завой от 90 градуса за по-малко от две секунди е особено показателен, тъй като подобни маневри са сериозно предизвикателство за самолети с конструкция без опашка. Традиционните изтребители използват хоризонтални стабилизатори за управление на тангажа, поддържане на устойчивостта и бърза промяна на положението във въздуха. При китайския проект тези функции трябва да бъдат изпълнявани чрез различни аеродинамични решения. Предполага се, че инженерите на Chengdu са разработили усъвършенстван софтуер за управление на полета, съчетан с контролни повърхности, интегрирани непосредствено в крилата. Тази комбинация би позволила на бордовите компютри непрекъснато да коригират положението на самолета и да компенсират липсата на традиционни стабилизатори. Въпреки впечатляващите кадри, точните характеристики на маневрата, включително скоростта, претоварването и загубата на енергия, не са публично известни. Затова видеото само по себе си не позволява окончателна оценка на бойната маневреност на машината. Защо конструкцията без опашка е толкова важна Една от основните цели при разработването на изтребители от шесто поколение е намаляването на радарната забележимост. Отстраняването на вертикалните и хоризонталните опашни плоскости може да намали броя на повърхностите, които отразяват радарните сигнали, и да подобри характеристиките на самолета при определени условия. Това е потенциално предимство спрямо изтребителите от пето поколение като американския F-35 и китайския J-20, които използват по-традиционни решения за управление и стабилност. Подобна конструкция обаче поставя сериозни технически предизвикателства. Инженерите трябва едновременно да осигурят ниска радарна забележимост, стабилност, ефективно управление и достатъчна маневреност. Разработването на управляващи повърхности, способни да компенсират липсата на опашни стабилизатори, изисква сложни изчислителни системи и прецизно съгласуване между аеродинамиката и електрониката. Именно затова кадрите от изпитанията през 2026 г. привлякоха толкова голям интерес. Те показват, че китайските конструктори са постигнали значителен напредък в управлението на голям боен самолет с подобна конфигурация. Според Military Watch Magazine Китай вече изпитва няколко прототипа на бойни самолети без традиционни опашни плоскости, като разработката на Chengdu е най-тежката сред тях. Това поставя страната сред водещите участници в надпреварата за създаване на следващото поколение бойна авиация. САЩ подготвят отговор с F-47 и F/A-XX Докато Китай продължава изпитанията на своите перспективни самолети, Съединените щати разработват собствени изтребители от шесто поколение в рамките на програмите F-47 и F/A-XX. F-47 е свързан с програмата Next Generation Air Dominance на американските Военновъздушни сили, докато F/A-XX е предназначена за бъдещите нужди на Военноморските сили. Двете разработки трябва да осигурят на американската авиация нови възможности за действие в силно защитено въздушно пространство, включително срещу противници, разполагащи с модерни радари и далекобойни зенитноракетни системи. Според Military Watch Magazine разработването на двигателите за F-47 може да се превърне в един от основните фактори, определящи темпото на програмата. Изданието посочва, че самолетът може първоначално да използва временна двигателна установка, докато новото поколение двигатели достигне необходимата технологична готовност. При подобен сценарий демонстрирането на пълния потенциал на машината може да бъде отложено до началото на 30-те години на XXI век. Тези оценки обаче не означават непременно, че всички летателни изпитания на американската програма ще започнат едва тогава. Разработването на прототипи и демонстрирането на окончателните експлоатационни характеристики са различни етапи. Ще успее ли F-47 да достигне китайските характеристики Един от въпросите, които остават без окончателен отговор, е каква аеродинамична конфигурация ще използва серийният американски изтребител. Публикуваните официални изображения на F-47 не разкриват всички конструктивни особености на самолета. Military Watch Magazine обръща внимание на видими елементи, които според изданието могат да представляват предни стабилизатори. Ако подобно решение бъде използвано, то би могло да осигури допълнителни възможности за управление, но същевременно да постави специфични изисквания към намаляването на радарната забележимост. Самото наличие на определени управляващи повърхности обаче не е достатъчно, за да се направи надеждно сравнение между стелт характеристиките на F-47 и китайските прототипи. Реалните възможности на подобни самолети зависят от множество фактори, включително формата на корпуса, използваните материали, вътрешното разположение на оборудването, двигателите и системите за електронна борба. Засега значителна част от тези данни остават засекретени както в САЩ, така и в Китай. Огромните разходи могат да ограничат надпреварата Разработването на изтребители от шесто поколение изисква инвестиции в нови двигатели, радарни технологии, системи за управление, изкуствен интелект, въоръжение и усъвършенствани материали. Тези програми са сред най-сложните и скъпи проекти в съвременната отбранителна индустрия. Според Military Watch Magazine американските разработки могат да бъдат подложени на допълнителен финансов натиск заради конкуренцията между различните военни приоритети и разходите, свързани с военните действия срещу Иран. В подобна ситуация Пентагонът трябва да балансира между финансирането на перспективни технологии и необходимостта от поддържане на съществуващите военни способности. Изданието прогнозира, че огромната технологична и финансова сложност ще затрудни други държави да създадат самостоятелно изтребители със съпоставими характеристики. Въпреки това Великобритания, Италия и Япония работят по съвместната програма GCAP, а Франция, Германия и Испания участват в проекта FCAS. Тези инициативи показват, че надпреварата не се ограничава единствено до Вашингтон и Пекин, макар графиците, бюджетите и технологичните подходи да се различават. Китай демонстрира напредък, но решаващите изпитания предстоят Новите кадри от полетите на самолета на Chengdu са още един знак за напредъка на китайската авиационна индустрия в разработването на бойни машини от следващо поколение. Способността на голям самолет без традиционни опашни плоскости да извършва резки маневри представлява важно технологично постижение, ако демонстрираните характеристики бъдат потвърдени при по-широк диапазон от условия. Предстои обаче да стане ясно как прототипът ще се представя при високи скорости, големи претоварвания, различни бойни товари и продължителни полети. Също толкова важни ще бъдат възможностите на неговите сензори, двигатели, въоръжение и системи за обмен на информация. Надпреварата между Китай и САЩ за изтребителите от шесто поколение навлиза в решаващ технологичен етап, но отделните демонстрации на маневреност все още не са достатъчни, за да определят кой ще разполага с по-ефективния боен самолет.