Изложбата "Пламъкът, който оцеля през вековете", посветена на изкуственото осветление от античността до началото на Новото време, бе открита днес в Бургас. Експозицията е подредена хронологично в Археологическата експозиция на Регионалния исторически музей (РИМ) и включва глинени и бронзови лампи, средновековни светилници и свещници, калъпи за изработване на лампи, както и газени лампи и други осветителни тела от по-късни периоди. Изложбата показва как хората са осветявали домовете, обществените сгради, храмовете и гробниците много преди електричеството да стане част от ежедневието, разказа пред БТА екскурзоводът на Археологическия музей в Бургас Гергана Данабашева. „Днес за нас е нещо съвсем обикновено с едно натискане на ключа цялата къща или апартамент да светне. Преди много години обаче това не е било така. Именно това показва изложбата – как се е развивало осветлението и как са били осветявани домовете през античността, Средновековието и началото на Новото време“, посочи тя. Сред най-ранните експонати са гръцки и елинистически лампи, изработвани на грънчарско колело. Те се отличават с по-изчистени форми, отворено тяло и тъмно покритие, наречено фирнис, което имитира вида на металните съдове. По-късно производството се развива и започват да се използват двустранни калъпи, позволяващи изработването на повече еднакви изделия. В следващите витрини са представени римски лампи, при които украсата става значително по-богата. Дисковете им са оформени с релефни изображения на розети, човешки и животински фигури, диви животни, гълъби и пауни. Върху малката повърхност на лампата майсторите са пресъздавали сцени и образи, отразяващи художествените предпочитания и представите на хората от епохата. „При римските лампи вече има много повече детайли. Върху диска майсторът грънчар е имал възможност да развихри въображението си. Имаме интересни екземпляри с розети, антропоморфни и зооморфни изображения, с различни диви животни, гълъби и пауни“, обясни Данабашева. Особен интерес представляват луксозните бронзови римски лампи, които според екскурзовода са били притежание предимно на по-заможни хора. Те се отличават от масовите керамични изделия както с материала, така и с по-сложната си изработка и украса. На въпрос кои експонати са най-впечатляващи за нея, Данабашева посочи именно бронзовите лампи, както и гръцките и елинистическите образци, към които има особено отношение. Един от любопитните акценти в експозицията са фирмените лампи, предназначени за масово производство. Те носят печати на производителите върху дъната си, сред които е известното име Fortis. Тези маркировки дават възможност на археолозите да проследяват производствените центрове, разпространението на изделията и търговските контакти в античния свят. „Това вече е масово производство. Някои от лампите са правени на грънчарско колело, а при други се използват калъпи. Една от най-известните марки е Fortis. Печатите се поставят отдолу, а при някои екземпляри могат да се видят много добре“, каза Данабашева. Разликите между лампите са били свързани и с тяхната цена. По-обикновените изделия са били по-достъпни, докато тези с богата украса, например с изображения на маски, са стрували повече. Съществували са и провинциални римски лампи с по-семпла украса, които са задоволявали нуждите на по-широк кръг потребители. В изложбата са показани и калъпи, използвани от древните грънчари за изработването на керамичните светилници. Те дават възможност посетителите да се запознаят не само с готовите предмети, но и с технологичния процес, чрез който са били създавани. Отделните детайли на лампите – резервоарът за гориво, отворът за пълнене, дюзата за фитила, дръжката и украсеният диск – разкриват практическата и художествената страна на тези предмети. За гориво в античните лампи най-често е използван зехтин, а по-рядко сусамово масло или животинска мазнина. Фитилите са били изработвани от лен или коноп. Освен в домовете лампите са намирали приложение в обществени сгради, светилища и гробници. Някои от тях са осветявали и погребалните пространства, като според представите на древните хора са съпровождали пътя на покойника. След античните образци експозицията проследява развитието на осветителните тела през късната античност и Средновековието. Представени са късноантични керамични лампи, при които започват да преобладават християнски символи – кръстове, хризма и геометрични орнаменти. По-късните средновековни светилници са по-масивни и с различна конструкция, включваща поставка, дръжка и една или две чашки за масло. Средновековните свещници, включени в изложбата, са открити при археологически проучвания в района на Акве Калиде и крепостта Русокастро. Част от тях произхождат от най-новите археологически сезони, уточни Данабашева. Експонатите в изложбата като цяло са от Бургас и региона и са открити при различни археологически проучвания през годините. Някои постъпват в музейната колекция още в резултат на разкопки от 70-те години на XX век, а други са от по-скорошни изследвания. Така експозицията представя не само общото развитие на осветлението, но и археологическото наследство на района. Последната витрина отвежда посетителите към началото на Новото време, преди навлизането на електричеството. Там са подредени свещници и газени лампи, които показват следващите етапи в стремежа на хората да осигурят светлина в домовете си. Част от тях са от лични колекции, както и от етнографската експозиция на музея. Изложбата „Пламъкът, който оцеля през вековете“ разкрива и промените в търговията и производството на осветителни тела. Черноморският регион е бил част от активни търговски мрежи, по които са достигали изделия от Италия, Мала Азия и Северна Африка. Наред с вносните предмети в Тракия и Мизия са работили и местни ателиета, чиито майстори са възпроизвеждали популярни образци за регионалния пазар, допълват от музея.